Семействата без брак

Съвсем наскоро участвах в дискусия за плюсовете и минусите на брака. В общи линии всеки си даваше своето мнение по въпроса какво печели човек, когато сключи брак и отживелица ли е тази стъпка? Моята лична позиция е, че бракът е нещо излишно. Това обаче не ми пречи да разбирам защо много хора сключват брак и имат желание да развият любовта и връзката си в тази посока. Оттам нататък обаче дискусията заби в неочаквана за мен посока. На преден план някак си изникна симпатичното въпросче: „Семейства ли са семействата без брак?“ Аз никога не съм виждала разлика между моето семейство и семейството на приятелите ми, които са женени. Да, аз съм от тези, които имат мъж, дом, дете, но не съм сключила брак. Смятаме го за нещо ненужно.  Никога не съм се замисляла над това как някой може да възприеме моето семейство и дали няма да го сметне за…грешно? В следващия момент някой казва, че разлика между сключилите брак и несключилите такъв има и че вторите всъщност не са семейство, а просто съквартиранти. Ок, това не е кой знае колко вълнуващо, но следва въпросът: „Как ще обясниш ти на детето си, че на Пенчо родителите са женени, а неговите не?“ Изтръпнах, защото в случая се замислих не толкова какво ще обяснявам аз на моето дете, а какво ли са обяснявали у дома на Пенчо, за да ми бъде зададен такъв въпрос?