Не съм виновна!

октомври 1, 2010 at 9:08 am 1 Коментар

Хайде стига с тази вина! Стане нещо ужасно някъде по света и все Аз и Ти сме виновни. Писнало ми е от това повсеместно обвинение и самообвинение. Не съм виновна. Точка. Отговорна съм за себе си, за решенията си, за хората, които обичам, за които работя, за които се грижа…Сигурно това е егоистично. Как така няма да милея и да се скъсвам от обвинения, че не помагам на децата по домовете, в циганското гето, в някое друго гето, в Хаити, в Африка…? Ами ето така…Поемам отговорността за това, за което мога. Ако всеки го правеше нямаше да ми се налага да слушам обвинения, че за нещастието на сума ти хора сме отговорни Аз и Ти. Откъде накъде? Да, не съм майка Тереза. Да, не ми е това призванието. Да, опитвам се да се справя с моя си живот и да дам най-доброто от себе си. И да, Не съм Виновна, че родители зарязват децата си. Не съм виновна, че тези, които трябва и на които им се плаща да се грижат за тези деца, не го правят както трябва. Не съм виновна, че тези, които трябва да контролират грижещите се, не дават и пет пари за тази работа. Може да съчувствам. Може да искам нещата да са различни, но да, на първо място е моя живот, моите деца, моите роднини, моите приятели. И нямам никакво намерение да се чувствам виновна за това и да поемам върху плещите си отговорността за нещастията по света.  Който се чувства виновен е свободен да го прави, но хайде да не казва, че и аз съм виновна, защото отказвам  да гледам размахани показалци пред лицето си. Да, не ми пречи да ходя до близкия дом за деца и да се занимавам с тях, показвайки им обичта си. Ходила съм и знам, че след моето посещение /и на който и да е друг/ се чувстват още по-зле, още по-преебани от живота и нещастни, защото хех…ти си тръгваш, а те остават там. Прибираш се у дома си и ти е тъжно за милите, бедни деца, но си продължаваш живота, те си продължават своя и това е. Било по-добре от това да изпратиш лицемерен смс, с който да си купиш спокойствие. Същата работа е мен ако питаш /само дето не спонсорираш някой от мобилните оператори/. Нашето съчувствие, нашето самообвинение не помагат с нищо. В случаят могат да помогнат само строгите мерки. Към изоставящите най-вече. Яки санкции. Вместо това, в момента изоставящите се финансират със социални помощи, които излизат от нашия джоб.

Реклами

Entry filed under: С чаша горещо кафе.

Бойкоти, Чалга манталитет и Фейсбук Семействата без брак

1 коментар Add your own

  • 1. Inditan  |  октомври 2, 2010 в 9:08 am

    Неслучайно мъдрите хора казват, че трябва да се освобободим първо от чувството на вина. Това чувство не помага на никого.

    Отговор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


Последни коментари

anjela за Непушачи VS Пушачи
anjela за Непушачи VS Пушачи
Kamelia Nikolova за Непушачи VS Пушачи
Лиляна Йосифова за Sony Reader Pocket Edition –…
chinuk за Sony Reader Pocket Edition –…

%d блогъра харесват това: