„И още нещо“

 „Бурята вече определено бе стихнала и доскорошните гръмотевици мърмореха зад по-отдалечените хълмове като човек, който казва „И ОЩЕ НЕЩО…“ двайсет минути след като е изгубил спора“

 Дъглас Адамс

Този цитат от Дъглас Адамс се мъдри на корицата на опита за продължение на една от най-великите книги, в моята класация – „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Този цитат много добре пасва като обобщение за написаната от Оуън Колфър шеста част на въпросния пътеводител. Признавам, че си взех книгата дълбоко предубедена. Като голям фен на Дъглас Адамс, не мисля, че някой би могъл да продължи Пътеводителя, освен може би, ако не се казва Уудхаус. Въпреки всичко, като един голям фен на Дъглас Адамс, не можех да пропусна да си взема продължението. Е, взех си го, но просто не мога да се насиля да го изчета. Това е. В началните страници си мислех, че има някаква надежда. Тя обаче бързо си замина. По принцип чета бързо, но в рамките на няколко седмици едва успях да стигна до 120 страница. При това с усилие. Четивото се оказа скучно. Любимите ми персонажи присъстват, но сякаш не са те. Включени са кажи речи всички създания и типажи, които Адамс е описал в своя пътеводител, но са направо неузнаваеми. В опита си да ги доопише, Колфър ги е променил и според мен се е разминал с Адамс. Просто четеш и си казваш нещо от сорта на: „Това Адамсовия Артър Дент никога не би го казал!“. Лошото е, че интересното е именно в споменаването на известните ни персонажи, защото новоизмислените извънземни раси и герои са още по-скучни. Не му се отдава на този човек да измисля имена ли, истории ли…не знам. Може и да е заради предубедеността ми, но аз буквално заспивах, докато четях напъните на оригиналност. Много хаотично, много дълги бележки /скучни бележки/, много неприятен /поне за мен/ стил. Към 110-та страница думичката „лайна“ се повтори толкова много пъти, че започнах да си мисля за тийн комедиите, в които върха на сладоледа е някой  да започне да изпуска шумно газове. После се появи и някакво полубожество от нисък клас, което по описание изумително много прилича на Дейвид Джоунс от „Карибски пирати“, а след това и някаква умопомрачително дълга бележка, до чийто край така и не успях да стигна и отчаянието достигна своята връхна точка с вика ми „НЕ МОГА!“. Това „И ОЩЕ НЕЩО“, десет години след смъртта на Адамс не трябваше да се случва. Аз лично смятам да забравя, че съм дала 20 лева за това недоразумение и ще се правя, че то не съществува.