Шофьор

Реших да изкарам шофьорска книжка. Съответно се записах на шофьорски курс. Безумно скъпа стъпка от моя страна. Преди малко се прибрах от поредното ми кормуване и се чудя аз ли не съм добре или тия дето винаги са ме убеждавали колко яко е да караш не са в ред. Приятелите ми, които изкараха книжки бяха мега въодушевени от заставането зад волана. Аз съм просто изплашена и неразбираща тяхната тръпка. Трябва да следя пътните знаци. Трябва да внимавам за маркировки, ленти, насрещно идващи коли, спрели като царе на пътя автомобили, пешеходци…Милион и едно неща! Трябва да мисля за съединител, спирачка, газ, скоростен лост, мигач, фарове…Изобщо голямо мислене пада. И къде е тръпката?

Толкова по-гот е да се изтегнеш на съседната седалка, да сменяш каналите на радиото, да зяпаш през прозореца, да си пиеш капучиното и да мислиш колко прекрасно е да си на път.

Ще се откажа от това удоволствие само и само да съм на път. И то натам, накъдето си поискам. Виж, тук вече тръпка има. 🙂

Свободна!