Непушачи VS Пушачи

Да. Това е поредният интернет вопъл на скучен непушач срещу яките, ощетени пушачи.  Този роптаещ срещу одимяването на ужасните непушачи пост се дължи на едно неделно обикаляне на последния отворен МОЛ във Варна – „Двете кули“. /да, да, ужасно е да се ходи по молове, но уточнявам веднага, че не вярвам в модерното равенство МОЛ=Преизподня/. Та, обикаляме това чудовищно архитектурно недоразумение и навсякъде срещаме надписи „Без тютюнев дим“. Супер. Значи да си намерим кафене за непушачи ще е фасулска работа. Оказва се обаче, че на повечето кафенета там  е сложен надпис, че са за пушачи. Продължаваме обиколката и попадаме на „Сити Рок Кафе„, на чиито стъклени стени са разлепени стикери, че тук не се пуши. Леле, размазване от кеф. Рок, Кафе и всичко това БЕЗ Цигари! Юху! Тъкмо ще сядаме на едната маса, усмихваме се на жената с бебе на съседната, когато виждаме на другата маса двама симпатяги, които си пафкат блажено цигарки. Опа. Какво става тук? Приближава се усмихнатата сервитьорка и ние смутено: „Тук пуши ли се“? Сервитьорката се усмихва още по-широко и някак си съзаклятнически: „Ами не. Пепелниците са прибрани, но ние ще ви дадем!“ Следва изпълнен с недоумение поглед от моя страна, който явно е приет от сервитьорката за силно впечатлен и одобряващ тяхната стратегия да привличат и пушачи, и непушачи. Ако беше възможно, сигурна съм, щеше да се усмихне още по-широко, но тя само реши конспиративно да уточни още веднъж, че няма нииикакъв проблем да ми донесе пепелник. Реших да не я оставям да се мъчи да разшифрова неодобрението по физиономията ми и я светнах устно, че като непушач съм възмутена от всичко това. И си тръгнахме. Телефонът за сигнали за точно такива случаи, които са дадени от РИОКОЗ не бе вдигнат. Не че останах особено изненадана, имайки предвид, че това се случва в неделя. Съответните служби ще бъдат уведомени писмено за това чудо, но за съжаление някак си мисля, че ефект голям няма да има. Та да предупредя и останалите наивни непушачи, които се радват на табелите „Тук не се пуши“ да не се радват особено, защото винаги има опция просто да ти подадат пепелник.

Ако случайно пък някой собственик на заведение попадне на този пост: Моля ви, не ни лъжете. Ако ще давате пепелници, то не слагайте измамни надписи. Избрала съм заведението ви, заради тях и съответно пушенето на съседната маса е недопустимо.

Ще се обърна и към пушачите: Моля ви, когато седнете в заведение с надпис „Тук не се пуши“, не пушете. Дори да ви предлагат пепелник. Да, знам, че не е луд този, който яде зелника…

И така и така съм отворила темата пушачи/непушачи, ще си кажа мнението по въпроса. Никога не съм си падала по цигарите и дима, който ми причинява главоболие. Понасяла съм го обаче, заради всички готини приятели, които имат този кофти навик. Не ми е било приятно по заведенията, но не съм роптаела гласно. Тогава, в един прекрасен ден, в обедната почивка реших да заведа големия си, бременен корем на обяд в близкото заведение. Да, там се пушеше, както и навсякъде другаде в града, с изключение на отделението за непушачи в „Годзила“, която за съжаление идва прекалено далеч от работното ми място, тъй че искам, не искам се примирявам с дима. Сядам си на едната маса и си поръчвам. Тъкмо ми носят храната, когато мъж и жена ме питат дали могат да седнат при мен, тъй като няма свободни маси. Съгласявам се. Хората сядат, поръчват си и небрежно вадят цигари и ги палят. Учтиво ги моля да не пушат. Следва реакция, която няма да забравя. Викове каква съм, що съм, че съм имала претенции. Какво правя в заведението, след като не искам да ми се пуши и други такива. Останах втрещена. Хайде, това, че се пуши навсякъде го преглътнах, ама да дойде някой на масата, която вече съм заела и да ми пуши в лицето, докато се храня…Е, множко ми дойде. Та тук някъде нещо в мен се пречупи и го карам непримиримо срещу пушенето. Много хора, които са против пълната забрана за пушене казват, че те са съобразителни пушачи и няма нужда от такива строги мерки. Напротив, уважаеми. Има нужда. Вие по всяка вероятност и крадци не сте, но крадци има и закони срещу тях също. Не, не се обиждайте на сравнението, моля ви. Казвам просто, че фактът, че има съвестни пушачи, не отменя факта, че има адски много други, които не се съобразяват с нищо и с никого. Да, аз искам да бъдете дискриминирани и да ви бъде отнето правото да палите цигара, където и когато си поискате.  Защото има нужда.

януари 31, 2011 at 9:51 am 7 коментара

Семействата без брак

Съвсем наскоро участвах в дискусия за плюсовете и минусите на брака. В общи линии всеки си даваше своето мнение по въпроса какво печели човек, когато сключи брак и отживелица ли е тази стъпка? Моята лична позиция е, че бракът е нещо излишно. Това обаче не ми пречи да разбирам защо много хора сключват брак и имат желание да развият любовта и връзката си в тази посока. Оттам нататък обаче дискусията заби в неочаквана за мен посока. На преден план някак си изникна симпатичното въпросче: „Семейства ли са семействата без брак?“ Аз никога не съм виждала разлика между моето семейство и семейството на приятелите ми, които са женени. Да, аз съм от тези, които имат мъж, дом, дете, но не съм сключила брак. Смятаме го за нещо ненужно.  Никога не съм се замисляла над това как някой може да възприеме моето семейство и дали няма да го сметне за…грешно? В следващия момент някой казва, че разлика между сключилите брак и несключилите такъв има и че вторите всъщност не са семейство, а просто съквартиранти. Ок, това не е кой знае колко вълнуващо, но следва въпросът: „Как ще обясниш ти на детето си, че на Пенчо родителите са женени, а неговите не?“ Изтръпнах, защото в случая се замислих не толкова какво ще обяснявам аз на моето дете, а какво ли са обяснявали у дома на Пенчо, за да ми бъде зададен такъв въпрос?

октомври 5, 2010 at 7:10 am 8 коментара

Не съм виновна!

Хайде стига с тази вина! Стане нещо ужасно някъде по света и все Аз и Ти сме виновни. Писнало ми е от това повсеместно обвинение и самообвинение. Не съм виновна. Точка. Отговорна съм за себе си, за решенията си, за хората, които обичам, за които работя, за които се грижа…Сигурно това е егоистично. Как така няма да милея и да се скъсвам от обвинения, че не помагам на децата по домовете, в циганското гето, в някое друго гето, в Хаити, в Африка…? Ами ето така…Поемам отговорността за това, за което мога. Ако всеки го правеше нямаше да ми се налага да слушам обвинения, че за нещастието на сума ти хора сме отговорни Аз и Ти. Откъде накъде? Да, не съм майка Тереза. Да, не ми е това призванието. Да, опитвам се да се справя с моя си живот и да дам най-доброто от себе си. И да, Не съм Виновна, че родители зарязват децата си. Не съм виновна, че тези, които трябва и на които им се плаща да се грижат за тези деца, не го правят както трябва. Не съм виновна, че тези, които трябва да контролират грижещите се, не дават и пет пари за тази работа. Може да съчувствам. Може да искам нещата да са различни, но да, на първо място е моя живот, моите деца, моите роднини, моите приятели. И нямам никакво намерение да се чувствам виновна за това и да поемам върху плещите си отговорността за нещастията по света.  Който се чувства виновен е свободен да го прави, но хайде да не казва, че и аз съм виновна, защото отказвам  да гледам размахани показалци пред лицето си. Да, не ми пречи да ходя до близкия дом за деца и да се занимавам с тях, показвайки им обичта си. Ходила съм и знам, че след моето посещение /и на който и да е друг/ се чувстват още по-зле, още по-преебани от живота и нещастни, защото хех…ти си тръгваш, а те остават там. Прибираш се у дома си и ти е тъжно за милите, бедни деца, но си продължаваш живота, те си продължават своя и това е. Било по-добре от това да изпратиш лицемерен смс, с който да си купиш спокойствие. Същата работа е мен ако питаш /само дето не спонсорираш някой от мобилните оператори/. Нашето съчувствие, нашето самообвинение не помагат с нищо. В случаят могат да помогнат само строгите мерки. Към изоставящите най-вече. Яки санкции. Вместо това, в момента изоставящите се финансират със социални помощи, които излизат от нашия джоб.

октомври 1, 2010 at 9:08 am 1 Коментар

Бойкоти, Чалга манталитет и Фейсбук

Ох, голямо бойкотиране пада напоследък. Във фейсбук само ме агитират да се включа тук или там, за да бойкотирам нещо. Оставете ме, моля ви се! Не ми се бойкотират глупости. Поне веднъж някой да ме покани на някакъв разумен бойкот, но не би. Последно ме канят да бойкотирам Чалгата. Като под „чалга“ чета, че се разбира всякакъв вид „чалгарски манталитет“. Един вид, всичко лошо, за което се сетите. По какъв начин протича бойкота? На първи август от 12 и 30 всеки бойкотиращ Усилва До Дупка Любимата си Рок или друга Песен. Ей. Ей. Направо кипнах. Не е ли това върха на Чалгарията? Не е ли типично чалгарския манталитет, срещу когото  уж би следвало да възставам? Кого бойкотираш по този начин? Съседите, които може и да са чалгари, може и да не са. Може и да слушат чалга, може и да не слушат. Може и да изхвърлят боклуците си през терасата, може и да не го правят. Може обаче да имат малко дете, което да заспива точно в този часови диапазон, а на всичкото отгоре може и Твоето Любимо Парче, да не е Тяхното Любимо Парче. Честно казано, при така протичащия бойкот, на мен ми е все таз дали съседа ми ще ме бойкотира с Рок или с Чалга.

Когато го написах това на стената на въпросната фейсбук страница ми беше отговорено, че 20 години тях никого не ги питал, тъй че ще ги изтърпя един ден. Не знам какво да отговоря на нещо такова. Мен хора с подобен манталитет са ме тормозили достатъчно и тормозът продължава и до ден днешен. Както от страна на чалга почитателите, така и от страна на рок-феновете. Да не говорим за футболните фенове или просто пияните студенти, които за по-кратко мога просто да нарека Баш Феновете, тъй като ми действат като събирателен образ на всяка една такава бурно изразяваща себе си фенщина. Т.е. все хора с манталитета „Чуйте всички на кво се кефя!!!“.

А и от толкова много безсмислени бойкоти ми става леко страшно. Току виж наберат инерция и в следващия момент аз се окажа принудена да нося само и единствено рокли; да слушам само и единствено църковните хорове в неделя сутрин; да чета само и единствено книгите, които фейсбук обществото одобрява…

Най-страшното от цялата тази история е, че на стената на това Събитие, което очаквам с кървящо сърце /защото не знам дали съседите ми не са цъкнали бутончето „Ще присъствам“/ се появиха и обидените Чалга Фенове, които заявиха от своя страна, че пък те по същото време ще си надуят до дупка техните си любими песни. Тук сърцето ми прокърви още по-силно, тъй като сега дори и да не са цъкнали „Ще присъствам“, току виж им хрумнало да бойкотират самия бойкот. Сладко, а? Още по-сладко ще е, ако от едната страна ме бойкотират с рок, а от другата с чалга.

юли 31, 2010 at 11:51 pm Вашият коментар

„Inception“

Няма да правя ревю на филм. То трейлърите са си напълно достатъчни, както и отзивите тук и там, колко Невероятно Як Филм, Който Не Трябва Да Пропускате е „Генезис“. Да, наистина на фона на останалите летни филмчета, които са заредили по кината, „Inception“ е шедьовър. Но като оставим настрана конкуренцията, не съм особено впечатлена. Не знам защо се спряга за конкурент на „Матрицата“ и за чудо невиждано. Не мисля, че беше показано нещо ново или новаторско. Даже смятам, че една добра идея беше посъсипана. Ако режисьорът беше решил да съкрати, че дори и да разкара всички екшън-сценки и да изпипа повече самата идея и самите сънища, щеше да ми е в пъти по-интересно и смятам нямаше да има скучни моменти. За съжаление, не го бяха взели това решение. За сметка на това светът на сънищата беше представен по адски неубедителен начин. Значи имам си аз 50 години, в които да си играя на Бог и да творя каквото си пожелая и аз решавам да пресъздам това, което познавам, при това по възможно най-грозния начин, който ми хрумне. Да ве! Как пък не. И ще знам, че живея в свят, в който мога всичко и няма дори веднъж да полетя, ами ще си вървя, както правя обикновено. Да ве! За сметка на това ще живея, както си живея по принцип. Ще правя същите обикновени неща и ще водя същото обикновено съществуване, че няма да искам и да се връщам. И що?   В пъти предпочитам  Waking Life, за да се пренеса някъде другаде и за да кажа „Уоу“ на края на филма. Без излишен екшън. Без излишни завъртулки.

юли 26, 2010 at 9:29 pm 1 Коментар

Sony Reader – кирилица

Проблемите с кирилизирането на Sony Reader-ите май приключиха.  В полезния си блог за всички, които притежават електронно устройство за четене на книги, Дани разказва, че това вече е възможно с алтернативната прошивка за Sony Reader Pocket Edition (PRS-300) и PRS-505 на eBook Applications LLC.

В момента тя се предоставя напълно безплатно на сайта ebookapplications.com.

Аз ще изчакам някоя следваща версия за по-сигурно. 🙂

юни 4, 2010 at 8:10 pm 6 коментара

„И още нещо“

 „Бурята вече определено бе стихнала и доскорошните гръмотевици мърмореха зад по-отдалечените хълмове като човек, който казва „И ОЩЕ НЕЩО…“ двайсет минути след като е изгубил спора“

 Дъглас Адамс

Този цитат от Дъглас Адамс се мъдри на корицата на опита за продължение на една от най-великите книги, в моята класация – „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Този цитат много добре пасва като обобщение за написаната от Оуън Колфър шеста част на въпросния пътеводител. Признавам, че си взех книгата дълбоко предубедена. Като голям фен на Дъглас Адамс, не мисля, че някой би могъл да продължи Пътеводителя, освен може би, ако не се казва Уудхаус. Въпреки всичко, като един голям фен на Дъглас Адамс, не можех да пропусна да си взема продължението. Е, взех си го, но просто не мога да се насиля да го изчета. Това е. В началните страници си мислех, че има някаква надежда. Тя обаче бързо си замина. По принцип чета бързо, но в рамките на няколко седмици едва успях да стигна до 120 страница. При това с усилие. Четивото се оказа скучно. Любимите ми персонажи присъстват, но сякаш не са те. Включени са кажи речи всички създания и типажи, които Адамс е описал в своя пътеводител, но са направо неузнаваеми. В опита си да ги доопише, Колфър ги е променил и според мен се е разминал с Адамс. Просто четеш и си казваш нещо от сорта на: „Това Адамсовия Артър Дент никога не би го казал!“. Лошото е, че интересното е именно в споменаването на известните ни персонажи, защото новоизмислените извънземни раси и герои са още по-скучни. Не му се отдава на този човек да измисля имена ли, истории ли…не знам. Може и да е заради предубедеността ми, но аз буквално заспивах, докато четях напъните на оригиналност. Много хаотично, много дълги бележки /скучни бележки/, много неприятен /поне за мен/ стил. Към 110-та страница думичката „лайна“ се повтори толкова много пъти, че започнах да си мисля за тийн комедиите, в които върха на сладоледа е някой  да започне да изпуска шумно газове. После се появи и някакво полубожество от нисък клас, което по описание изумително много прилича на Дейвид Джоунс от „Карибски пирати“, а след това и някаква умопомрачително дълга бележка, до чийто край така и не успях да стигна и отчаянието достигна своята връхна точка с вика ми „НЕ МОГА!“. Това „И ОЩЕ НЕЩО“, десет години след смъртта на Адамс не трябваше да се случва. Аз лично смятам да забравя, че съм дала 20 лева за това недоразумение и ще се правя, че то не съществува.

май 17, 2010 at 8:12 pm 4 коментара

Older Posts


Последни коментари

anjela on Непушачи VS Пушачи
anjela on Непушачи VS Пушачи
Kamelia Nikolova on Непушачи VS Пушачи
Лиляна Йосифова on Sony Reader Pocket Edition –…
chinuk on Sony Reader Pocket Edition –…

Flickr Photos

Още снимки