Непушачи VS Пушачи

Да. Това е поредният интернет вопъл на скучен непушач срещу яките, ощетени пушачи.  Този роптаещ срещу одимяването на ужасните непушачи пост се дължи на едно неделно обикаляне на последния отворен МОЛ във Варна – „Двете кули“. /да, да, ужасно е да се ходи по молове, но уточнявам веднага, че не вярвам в модерното равенство МОЛ=Преизподня/. Та, обикаляме това чудовищно архитектурно недоразумение и навсякъде срещаме надписи „Без тютюнев дим“. Супер. Значи да си намерим кафене за непушачи ще е фасулска работа. Оказва се обаче, че на повечето кафенета там  е сложен надпис, че са за пушачи. Продължаваме обиколката и попадаме на „Сити Рок Кафе„, на чиито стъклени стени са разлепени стикери, че тук не се пуши. Леле, размазване от кеф. Рок, Кафе и всичко това БЕЗ Цигари! Юху! Тъкмо ще сядаме на едната маса, усмихваме се на жената с бебе на съседната, когато виждаме на другата маса двама симпатяги, които си пафкат блажено цигарки. Опа. Какво става тук? Приближава се усмихнатата сервитьорка и ние смутено: „Тук пуши ли се“? Сервитьорката се усмихва още по-широко и някак си съзаклятнически: „Ами не. Пепелниците са прибрани, но ние ще ви дадем!“ Следва изпълнен с недоумение поглед от моя страна, който явно е приет от сервитьорката за силно впечатлен и одобряващ тяхната стратегия да привличат и пушачи, и непушачи. Ако беше възможно, сигурна съм, щеше да се усмихне още по-широко, но тя само реши конспиративно да уточни още веднъж, че няма нииикакъв проблем да ми донесе пепелник. Реших да не я оставям да се мъчи да разшифрова неодобрението по физиономията ми и я светнах устно, че като непушач съм възмутена от всичко това. И си тръгнахме. Телефонът за сигнали за точно такива случаи, които са дадени от РИОКОЗ не бе вдигнат. Не че останах особено изненадана, имайки предвид, че това се случва в неделя. Съответните служби ще бъдат уведомени писмено за това чудо, но за съжаление някак си мисля, че ефект голям няма да има. Та да предупредя и останалите наивни непушачи, които се радват на табелите „Тук не се пуши“ да не се радват особено, защото винаги има опция просто да ти подадат пепелник.

Ако случайно пък някой собственик на заведение попадне на този пост: Моля ви, не ни лъжете. Ако ще давате пепелници, то не слагайте измамни надписи. Избрала съм заведението ви, заради тях и съответно пушенето на съседната маса е недопустимо.

Ще се обърна и към пушачите: Моля ви, когато седнете в заведение с надпис „Тук не се пуши“, не пушете. Дори да ви предлагат пепелник. Да, знам, че не е луд този, който яде зелника…

И така и така съм отворила темата пушачи/непушачи, ще си кажа мнението по въпроса. Никога не съм си падала по цигарите и дима, който ми причинява главоболие. Понасяла съм го обаче, заради всички готини приятели, които имат този кофти навик. Не ми е било приятно по заведенията, но не съм роптаела гласно. Тогава, в един прекрасен ден, в обедната почивка реших да заведа големия си, бременен корем на обяд в близкото заведение. Да, там се пушеше, както и навсякъде другаде в града, с изключение на отделението за непушачи в „Годзила“, която за съжаление идва прекалено далеч от работното ми място, тъй че искам, не искам се примирявам с дима. Сядам си на едната маса и си поръчвам. Тъкмо ми носят храната, когато мъж и жена ме питат дали могат да седнат при мен, тъй като няма свободни маси. Съгласявам се. Хората сядат, поръчват си и небрежно вадят цигари и ги палят. Учтиво ги моля да не пушат. Следва реакция, която няма да забравя. Викове каква съм, що съм, че съм имала претенции. Какво правя в заведението, след като не искам да ми се пуши и други такива. Останах втрещена. Хайде, това, че се пуши навсякъде го преглътнах, ама да дойде някой на масата, която вече съм заела и да ми пуши в лицето, докато се храня…Е, множко ми дойде. Та тук някъде нещо в мен се пречупи и го карам непримиримо срещу пушенето. Много хора, които са против пълната забрана за пушене казват, че те са съобразителни пушачи и няма нужда от такива строги мерки. Напротив, уважаеми. Има нужда. Вие по всяка вероятност и крадци не сте, но крадци има и закони срещу тях също. Не, не се обиждайте на сравнението, моля ви. Казвам просто, че фактът, че има съвестни пушачи, не отменя факта, че има адски много други, които не се съобразяват с нищо и с никого. Да, аз искам да бъдете дискриминирани и да ви бъде отнето правото да палите цигара, където и когато си поискате.  Защото има нужда.

Семействата без брак

Съвсем наскоро участвах в дискусия за плюсовете и минусите на брака. В общи линии всеки си даваше своето мнение по въпроса какво печели човек, когато сключи брак и отживелица ли е тази стъпка? Моята лична позиция е, че бракът е нещо излишно. Това обаче не ми пречи да разбирам защо много хора сключват брак и имат желание да развият любовта и връзката си в тази посока. Оттам нататък обаче дискусията заби в неочаквана за мен посока. На преден план някак си изникна симпатичното въпросче: „Семейства ли са семействата без брак?“ Аз никога не съм виждала разлика между моето семейство и семейството на приятелите ми, които са женени. Да, аз съм от тези, които имат мъж, дом, дете, но не съм сключила брак. Смятаме го за нещо ненужно.  Никога не съм се замисляла над това как някой може да възприеме моето семейство и дали няма да го сметне за…грешно? В следващия момент някой казва, че разлика между сключилите брак и несключилите такъв има и че вторите всъщност не са семейство, а просто съквартиранти. Ок, това не е кой знае колко вълнуващо, но следва въпросът: „Как ще обясниш ти на детето си, че на Пенчо родителите са женени, а неговите не?“ Изтръпнах, защото в случая се замислих не толкова какво ще обяснявам аз на моето дете, а какво ли са обяснявали у дома на Пенчо, за да ми бъде зададен такъв въпрос?

Не съм виновна!

Хайде стига с тази вина! Стане нещо ужасно някъде по света и все Аз и Ти сме виновни. Писнало ми е от това повсеместно обвинение и самообвинение. Не съм виновна. Точка. Отговорна съм за себе си, за решенията си, за хората, които обичам, за които работя, за които се грижа…Сигурно това е егоистично. Как така няма да милея и да се скъсвам от обвинения, че не помагам на децата по домовете, в циганското гето, в някое друго гето, в Хаити, в Африка…? Ами ето така…Поемам отговорността за това, за което мога. Ако всеки го правеше нямаше да ми се налага да слушам обвинения, че за нещастието на сума ти хора сме отговорни Аз и Ти. Откъде накъде? Да, не съм майка Тереза. Да, не ми е това призванието. Да, опитвам се да се справя с моя си живот и да дам най-доброто от себе си. И да, Не съм Виновна, че родители зарязват децата си. Не съм виновна, че тези, които трябва и на които им се плаща да се грижат за тези деца, не го правят както трябва. Не съм виновна, че тези, които трябва да контролират грижещите се, не дават и пет пари за тази работа. Може да съчувствам. Може да искам нещата да са различни, но да, на първо място е моя живот, моите деца, моите роднини, моите приятели. И нямам никакво намерение да се чувствам виновна за това и да поемам върху плещите си отговорността за нещастията по света.  Който се чувства виновен е свободен да го прави, но хайде да не казва, че и аз съм виновна, защото отказвам  да гледам размахани показалци пред лицето си. Да, не ми пречи да ходя до близкия дом за деца и да се занимавам с тях, показвайки им обичта си. Ходила съм и знам, че след моето посещение /и на който и да е друг/ се чувстват още по-зле, още по-преебани от живота и нещастни, защото хех…ти си тръгваш, а те остават там. Прибираш се у дома си и ти е тъжно за милите, бедни деца, но си продължаваш живота, те си продължават своя и това е. Било по-добре от това да изпратиш лицемерен смс, с който да си купиш спокойствие. Същата работа е мен ако питаш /само дето не спонсорираш някой от мобилните оператори/. Нашето съчувствие, нашето самообвинение не помагат с нищо. В случаят могат да помогнат само строгите мерки. Към изоставящите най-вече. Яки санкции. Вместо това, в момента изоставящите се финансират със социални помощи, които излизат от нашия джоб.

Бойкоти, Чалга манталитет и Фейсбук

Ох, голямо бойкотиране пада напоследък. Във фейсбук само ме агитират да се включа тук или там, за да бойкотирам нещо. Оставете ме, моля ви се! Не ми се бойкотират глупости. Поне веднъж някой да ме покани на някакъв разумен бойкот, но не би. Последно ме канят да бойкотирам Чалгата. Като под „чалга“ чета, че се разбира всякакъв вид „чалгарски манталитет“. Един вид, всичко лошо, за което се сетите. По какъв начин протича бойкота? На първи август от 12 и 30 всеки бойкотиращ Усилва До Дупка Любимата си Рок или друга Песен. Ей. Ей. Направо кипнах. Не е ли това върха на Чалгарията? Не е ли типично чалгарския манталитет, срещу когото  уж би следвало да възставам? Кого бойкотираш по този начин? Съседите, които може и да са чалгари, може и да не са. Може и да слушат чалга, може и да не слушат. Може и да изхвърлят боклуците си през терасата, може и да не го правят. Може обаче да имат малко дете, което да заспива точно в този часови диапазон, а на всичкото отгоре може и Твоето Любимо Парче, да не е Тяхното Любимо Парче. Честно казано, при така протичащия бойкот, на мен ми е все таз дали съседа ми ще ме бойкотира с Рок или с Чалга.

Когато го написах това на стената на въпросната фейсбук страница ми беше отговорено, че 20 години тях никого не ги питал, тъй че ще ги изтърпя един ден. Не знам какво да отговоря на нещо такова. Мен хора с подобен манталитет са ме тормозили достатъчно и тормозът продължава и до ден днешен. Както от страна на чалга почитателите, така и от страна на рок-феновете. Да не говорим за футболните фенове или просто пияните студенти, които за по-кратко мога просто да нарека Баш Феновете, тъй като ми действат като събирателен образ на всяка една такава бурно изразяваща себе си фенщина. Т.е. все хора с манталитета „Чуйте всички на кво се кефя!!!“.

А и от толкова много безсмислени бойкоти ми става леко страшно. Току виж наберат инерция и в следващия момент аз се окажа принудена да нося само и единствено рокли; да слушам само и единствено църковните хорове в неделя сутрин; да чета само и единствено книгите, които фейсбук обществото одобрява…

Най-страшното от цялата тази история е, че на стената на това Събитие, което очаквам с кървящо сърце /защото не знам дали съседите ми не са цъкнали бутончето „Ще присъствам“/ се появиха и обидените Чалга Фенове, които заявиха от своя страна, че пък те по същото време ще си надуят до дупка техните си любими песни. Тук сърцето ми прокърви още по-силно, тъй като сега дори и да не са цъкнали „Ще присъствам“, току виж им хрумнало да бойкотират самия бойкот. Сладко, а? Още по-сладко ще е, ако от едната страна ме бойкотират с рок, а от другата с чалга.

„Inception“

Няма да правя ревю на филм. То трейлърите са си напълно достатъчни, както и отзивите тук и там, колко Невероятно Як Филм, Който Не Трябва Да Пропускате е „Генезис“. Да, наистина на фона на останалите летни филмчета, които са заредили по кината, „Inception“ е шедьовър. Но като оставим настрана конкуренцията, не съм особено впечатлена. Не знам защо се спряга за конкурент на „Матрицата“ и за чудо невиждано. Не мисля, че беше показано нещо ново или новаторско. Даже смятам, че една добра идея беше посъсипана. Ако режисьорът беше решил да съкрати, че дори и да разкара всички екшън-сценки и да изпипа повече самата идея и самите сънища, щеше да ми е в пъти по-интересно и смятам нямаше да има скучни моменти. За съжаление, не го бяха взели това решение. За сметка на това светът на сънищата беше представен по адски неубедителен начин. Значи имам си аз 50 години, в които да си играя на Бог и да творя каквото си пожелая и аз решавам да пресъздам това, което познавам, при това по възможно най-грозния начин, който ми хрумне. Да ве! Как пък не. И ще знам, че живея в свят, в който мога всичко и няма дори веднъж да полетя, ами ще си вървя, както правя обикновено. Да ве! За сметка на това ще живея, както си живея по принцип. Ще правя същите обикновени неща и ще водя същото обикновено съществуване, че няма да искам и да се връщам. И що?   В пъти предпочитам  Waking Life, за да се пренеса някъде другаде и за да кажа „Уоу“ на края на филма. Без излишен екшън. Без излишни завъртулки.

Sony Reader – кирилица

Проблемите с кирилизирането на Sony Reader-ите май приключиха.  В полезния си блог за всички, които притежават електронно устройство за четене на книги, Дани разказва, че това вече е възможно с алтернативната прошивка за Sony Reader Pocket Edition (PRS-300) и PRS-505 на eBook Applications LLC.

В момента тя се предоставя напълно безплатно на сайта ebookapplications.com.

Аз ще изчакам някоя следваща версия за по-сигурно. 🙂

„И още нещо“

 „Бурята вече определено бе стихнала и доскорошните гръмотевици мърмореха зад по-отдалечените хълмове като човек, който казва „И ОЩЕ НЕЩО…“ двайсет минути след като е изгубил спора“

 Дъглас Адамс

Този цитат от Дъглас Адамс се мъдри на корицата на опита за продължение на една от най-великите книги, в моята класация – „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Този цитат много добре пасва като обобщение за написаната от Оуън Колфър шеста част на въпросния пътеводител. Признавам, че си взех книгата дълбоко предубедена. Като голям фен на Дъглас Адамс, не мисля, че някой би могъл да продължи Пътеводителя, освен може би, ако не се казва Уудхаус. Въпреки всичко, като един голям фен на Дъглас Адамс, не можех да пропусна да си взема продължението. Е, взех си го, но просто не мога да се насиля да го изчета. Това е. В началните страници си мислех, че има някаква надежда. Тя обаче бързо си замина. По принцип чета бързо, но в рамките на няколко седмици едва успях да стигна до 120 страница. При това с усилие. Четивото се оказа скучно. Любимите ми персонажи присъстват, но сякаш не са те. Включени са кажи речи всички създания и типажи, които Адамс е описал в своя пътеводител, но са направо неузнаваеми. В опита си да ги доопише, Колфър ги е променил и според мен се е разминал с Адамс. Просто четеш и си казваш нещо от сорта на: „Това Адамсовия Артър Дент никога не би го казал!“. Лошото е, че интересното е именно в споменаването на известните ни персонажи, защото новоизмислените извънземни раси и герои са още по-скучни. Не му се отдава на този човек да измисля имена ли, истории ли…не знам. Може и да е заради предубедеността ми, но аз буквално заспивах, докато четях напъните на оригиналност. Много хаотично, много дълги бележки /скучни бележки/, много неприятен /поне за мен/ стил. Към 110-та страница думичката „лайна“ се повтори толкова много пъти, че започнах да си мисля за тийн комедиите, в които върха на сладоледа е някой  да започне да изпуска шумно газове. После се появи и някакво полубожество от нисък клас, което по описание изумително много прилича на Дейвид Джоунс от „Карибски пирати“, а след това и някаква умопомрачително дълга бележка, до чийто край така и не успях да стигна и отчаянието достигна своята връхна точка с вика ми „НЕ МОГА!“. Това „И ОЩЕ НЕЩО“, десет години след смъртта на Адамс не трябваше да се случва. Аз лично смятам да забравя, че съм дала 20 лева за това недоразумение и ще се правя, че то не съществува.

за Възпитанието и Общественото мнение

Възнамерявам да възпитам децата си да следват ценностите, на които аз държа. Това е общовалидно, разбира се. Всеки възпитава детето си, да вижда света такъв, какъвто го вижда и той. Малко или много. Това, на което възнамерявам да науча децата си обаче е и да уважават начина на живот на хората, около тях. Да не съдят някого, защото предпочита различни от него неща и има различна ценностна система. Ако нещо драстично не им харесва в начина на живот на съответните хора и успеят със своя пример, поведение и начин на живот да им повлияят – чудесно. Ако не, то да си намерят средата, в която ще се чувстват добре, но в никакъв случай да не осъждат и осмиват това, което останалите смятат за важно в живота. Друго, на което възнамерявам да ги науча, е че светът е голям, спасение сигурно дебне отвсякъде, но и че има всякакви хора. Различни хора, с различен мироглед, с различни надежди, с различни копнежи. Едни ще ги харесват, други няма. Едни те ще харесват, други няма. Едни ще са против действията им, но там някъде ще има други, които ще ги приемат с отворени обятия. По-добре да потърсят тези, които ще се зарадват, отколкото да се променят и да бъдат нещастни, за да спечелят одобрението на тези, които не ги харесват. Ще ги науча, че понятие като „обществено мнение“ в днешни дни не съществува. Ще ги науча да бъдат достатъчно смели, за да отстояват позициите си и да бъдат всичко, което поискат. Едновременно с това, ще ги науча да бъдат отговорни за своите действия и да осъзнават, че всичко, което вършат има последици. Ще ги науча действията им да не се влияят от глупави въпроси от сорта на „Какво ще кажат хората?“, защото там някъде, със сигурност има хора, които ще кажат „Браво!“.

Ще ги възпитавам да Отстояват Себе си и да не сочат с пръстче останалите, които правят същото.

Дано да успея.

DON`T PANIC!

„Уонко Нормалния се засмя. Това беше лек, безгрижен смях и звучеше сякаш го е използвал много и е доволен от него.

— А, да — каза той, — това има нещо общо с деня, в който окончателно се убедих, че светът се е побъркал напълно и построих Лудницата, за да го прибера в нея, горкия, и се надявах да му помогна.

В този момент Артър отново се почувства нервен.

— Тук — каза Уонко, — ние се намираме извън Лудницата. — Той отново посочи грубата зидария и улуците. — Минавате през тази врата — той посочи онази, през която бяха влезли — и влизате в Лудницата. Опитах се да я боядисам както трябва, за да може и пациентите да се чувстват добре, но човек не може да направи много. Сега вече никога не влизам там. Когато понякога се изкуся, а това сега не ми се случва почти никога, просто поглеждам табелката до вратата и се отказвам.

— Онази? — попита Фенчърч и посочи, доста озадачена, към една синя табела с инструкция.

— Да. Това са думите, които окончателно ме превърнаха в отшелника, който съм сега. Прочетох ги и узнах какво трябва да направя.

На табелата пишеше:

„Хванете клечката в средата. Навлажнете острия край с език. Мушнете в пространството между зъбите със заобления край към венеца. Движете внимателно отвън навътре.“

— Стори ми се — каза Уонко Нормалния, — че всяка цивилизация, която толкова е загубила разсъдъка си, че се налага да поставя писмена инструкция за ползване върху пакет клечки за зъби, вече не е цивилизация, в която мога да живея и остана нормален.“

Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“, без чийто автор сме вече 10 години. Припомням на всички галактически стопаджии, че паметта на Дъглас Адамс по цял свят се почита на 25-ти май с Деня на Хавлията.

Какво се прави на тази дата? Всеки стопаджия просто носи със себе си хавлия. Защо хавлия? Ако наистина  задавате този, то вие сте пропуснали да прочетете една страшно забавна и интересна книга, в която пише:

„Хавлията, пише там, е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.

Но преди всичко, тя е изключително ценна в психологическо отношение. Кой знае защо, ако един страг (страг = нестопаджия) открие, че стопаджията носи хавлията със себе си, автоматично стига до заключението, че си има и четка за зъби, кърпа за лице, сапун, кутия с бисквити, манерка, компас, карта, кълбо, капан, спрей против комари, екипировка за дъждовно време, космическо облекло и т.н., и т.н… При това страгът е готов с удоволствие да заеме на стопаджията кое да е от всички тези, а и дузина други неща, които стопаджията случайно може да е „загубил“. Ето как разсъждава страгът: онзи, който е способен да преброди надлъж и нашир галактиката, и то на стоп, да изнемогва, да мизерствува, да се сблъсква с невероятни трудности, да ги преодолява и все още да знае къде му е хавлията, е явно човек, с когото си длъжен да се съобразяваш.“

Мерки за справяне с Кризата

От известно време се забавлявам с начините, по които правителството възнамерява да се бори с кризата. Въвеждането на такса върху рецептите за безплатните лекарства е едно особено хумористично хрумване. Не знам защо толкова се пънат да измислят разни новости, вместо да се възползват от оръжията, с които разполагат в момента, и с които към днешна дата, така и не са си послужили. Предупреждавам, че тази ми публикация е  крайна, но напоследък установявам, че нямам нервите да следвам философията на Буда относно красотата на златната среда и съм се превърнала в нещо като човек на крайностите. За какво иде реч? За тотално нарушаване на личната свобода. За ГЛОБИ. Яки, солени и най-вече СЪБИРАЕМИ глоби. Тук някой може да скокне и да каже, че това не е нарушаване на личната свобода, но откакто  всички пушачи пък рипнаха да ми обясняват как с нежеланието ми да ми одимяват живота, аз пък им отнемам правото да се наркотизират колкото си искат, гледам да се уточнявам, за да избегнем недоразуменията. Аз съм За ограничаване на т.н. лична свобода или поне за понасяне на последици от някои лични свободи. Кеф ти е да си изхвърляш боклуците от терасата, щото те мързи да слезеш до кофата за боклук – няма проблеми, ама предлагам въпросното удоволствие да бъде заплатено. Към този момент според  Законът за управление на отпадъците  глобата за този вид свинщина е от 10 до 50 лева. Сумата може да да бъде прибирана на момента от общинските инспектори, срещу квитанцийка. Аз към този момент не съм видяла общински инспектори, които да дебнат за подобен род нарушения и никога не съм чула някой да е глобяван, защото си мята отпадъците, където си пожелае. Да не говорим, че глобата е нищожна и смешна и от състоянието на…градинките /поради липса на друга дума, с която да нарека тези места/ около блоковете  става ясно, че никой не я взема насериозно. Площадката, на която моето дете си играе разполага с 3 /три/ кошчета за отпадъци. Въпреки това земята е пълна с фасове. Не знам защо, но фасовете сякаш не се регистрират като боклук, защото много рядко виждам пушач, който да си хвърля изпушената цигара там, където и е мястото. Повечето просто си я мятат на земята. Прочетох, че в Сингапур глобата за изхвърлен фас е 500 долара. За изплюта на улицата дъвка и за облекчаване на обществено място – 1000 долара. Какви са изводите, които си правя? Не ме бива особено със смятането, но виждайки колко често  гражданята с кеф си мятат  наляво-надясно боклучетата, виждам много, много парички, които хем да понапълнят хазните на съответните общини, хем да превърнат страната ни в едно по-чисто и приятно за живеене местенце. Въпрос на гледна точка, разбира се, щото явно пък някои предпочитат да живеят в кочина. В община Варна, а предполагам и в останалите общини, работят много, много хорица. Пропуснах да сложа работят в кавички, а определено трябва, защото повечето въпросни хорица през 80 процента от времето си цъкат пасианси, а в останалото време прескачат до барчето на последния етаж, за да пийнат кафенце от 20 стотинки. Ако тези хорица грабнат квитанцийките и се поразходят из паркчета, улички и градинки ще е много по-ползотворно. Аз съм ЗА пъдари, тъй като явно всички сме много добре запознати със свободата, но не и с отговорността.  Разхождам се навън и виждам начин за печелене на пари и за промяна. Глоби! Глоби! Глоби! СОЛЕНИ глоби.