„— Какво би направил, ако ти дадат възможност да промениш образователната система? — попита той хитро. — Мислил ли си по този въпрос?

— Наистина трябва да вървя — каза Теди.

— Отговори ми само на този въпрос — настоя Никълсън. — Всъщност моята специалност е педагогика. Аз това преподавам. Затова те питам.

— Ами… не знам какво точно бих направил — отвърна Теди. — Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, с което сега се започва в училищата. — Той скръсти ръце и се замисли. — Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни) такива… И струва ми се, преди всичко друго ще ги накарам да опразнят главите си от това, с което са ги натъпкали родителите и други хора. Ако родителите са ги научили, да речем, че слонът е голям, ще ги накарам да забравят това. Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго — с едно куче или една жена например. — Теди се замисли пак. — Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот. Може да им покажа слон, ако имам под ръка, но ще ги оставя само да го гледат, без да знаят за него нещо повече, отколкото слонът знае за тях. По съшия начин ще постъпя и за тревата, и за други неща. Дори няма да им казвам, че тревата е зелена. Цветовете са само имена. Мисълта ми е такава: кажеш ли им, че тревата е зелена, те вече очакват тя да изглежда по определен начин — както ти си им внушил, — вместо да я виждат по някакъв друг начин, който може да бъде не по-лош, а възможно и много по-хубав… Не знам. Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката, от която родителите им и кой ли не са ги карали да отхапват.

— А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи?

— Защо? Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво — отвърна Теди. — Когато едно същество е това, което е, и не реагира по очаквания от нас начин, защо трябва да го наричаме невежа?

— Не бива ли?

— В никакъв случай — отвърна Теди. — Освен това, ако искат да научат всички тия неща — разни названия и цветове, — могат да ги научат, но по-късно, когато пораснат. А като начало аз бих ги научил да виждат нещата такива, каквито са, а не както ги виждат любителите на ябълки — това искам да кажа. — Той пристъпи към Никълсън и му протегна ръка. — Трябва да вървя. Честна дума. Беше ми много приятно да…“

„— Бях шестгодишен, когато разбрах, че всичко е бог, и косата ми се изправи — каза Теди. — Спомням си, че беше неделя. Сестра ми — тя тогава беше съвсем мъничка — пиеше млякото си и изведнъж аз разбрах, че тя е бог и млякото е бог. И ми стана ясно, че тя налива бог в бог, ако разбирате какво искам да кажа.“

„Нали знаете ябълката, която Адам изял в райската градина — за това се говори в библията. Знаете ли какво е имало в тази ябълка? Логика. Логика и разум. Само това е съдържала тя. Мисълта ми е, че ако искате да видите нещата такива, каквито действително са, трябва да повърнете тази ябълка. Повърнете ли я, тогава няма да ви смущават разни парчета дърво и други такива. Няма да мислите непрекъснато, че това свършва тука, онова тука и така нататък. И тогава ще разберете какво всъщност представлява вашата ръка — ако това ви интересува, разбира се. Схващате ли какво искам да кажа? Следите ли мисълта ми?— Да — отговори накъсо Никълсън.

— Бедата е там — продължи Теди, — че повечето хора не желаят да видят нещата такива, каквито са. Те дори не желаят да престанат непрекъснато да се раждат и умират. Те непрекъснато искат нови тела вместо да кажат веднъж „край“ и да останат при бога, където наистина е много хубаво. — Той се замисли. — Никога не съм виждал такава сган от любители на ябълки.“

 

„Теди“ – Селинджър

Да коментирам? Селинджър? Не мога. Само мога да се съгласявам и наслаждавам на текстовете му.

Има хора, които обичат да готвят. Има  и такива, за които стоенето в кухнята над тенджерите е загуба на време. За мое съжаление /а предполагам и за това на мъжа ми/ аз съм от вторите. За това, ако имах навика да вдигам наздравици в нечия чест, то щях да вдигам такива за здравето на всички собственици на заведения с храна за домовете.

Защо пиша това? Защото днес готвих.

Реших да сготвя свинска яхния с картофи. Приготвих месото, нарязах лука и моркова и установих, че нямам картофи, както и възможността да изтичам до магазина, за да купя такива. Реших да направя оглед на хладилника преди да предприема други действия. В наличност бяха установени една заквасена сметана, царевица и гъби. Та започнах да се подготвям за изпълнение на рецептата Свинско с гъби и царевица в йена глас. Оказа се, че на заквасената сметана и е изтекъл срока за годност вчера и се озова в коша за боклук. Добре, че при повторен оглед на хладилника попаднах на преполовена кутия с топено сирене. Червено вино – йок. Замених го с бирата. В момента всичко това се намира в йенската купа във фурната и резултатът от сътвореното е неизвестен. Има голяма вероятност довечера да вдигам наздравица за amam.bg.

Тъй че ако не обичате да готвите и случайно попаднете на филма „Джули и Джулия“ проверете добре дали имате какво да сготвите и с какво да го сготвите, в случай, че бъдете нападнати от някакви щури импулси, изпращащи ви в кухнята.

Ваш  Усмихнат Пишман Готвач

Road Tales

„Трябваше ми нещо, което да ме изкара от коловозите в които бях попаднал. Нещо различно и непривично за мен. Нещо голямо и мащабно, което да остави трайна следа в мен. Отпечатък, който никой и нищо няма да може да ми отнеме. Реших да изоставя всичко, което прави живота нормален и сигурен – домът, добре платената работа, топлото легло, приятелите, и да се впусна в пътешествие изпълнено с несигурност, трудности, лишения, но и с красота и вълнения. Пътуване, което да ме изправи пред непознатото и да ме срещне очи в очи с огромния шарен свят, и най-вече със самия мен.
За да видя, за да почувствам, за да разбера. За да оценя и най-простите и обикновени неща. За да изпитам всички възможни чувства и емоции. За да живея.
Реших да обиколя света на стоп.

Защо на стоп ? Защото смятам, че това е най-добрият начин да оставиш случайността да те срещне с неочаквани хора и да те отведе до неподозирани места по тайните криволичещи пътеки на приключението. Без разписания и срокове, без планове и очаквания, ден за ден. Абсолютната свобода. Трябва само да вдигнеш палец, за да продължиш напред. Или настрани… кой знае.

Пътешествието ми няма да има точен план. Има единствено груб ориентировъчен маршрут, който също може да бъде променян в зависимост от моментните ми желания, здравето ми, прищевките на случайността и бюрократичните спънки подложени от някои държави по пътя ми. Но приключение без проблеми не би било никакво приключение нали ? Всеки проблем е предизвикателство, което ще трябва да преодолея, за да продължа напред – по-силен и с повече опит. Защото това е част от смисъла на пътешествието. Иначе щеше да е обикновена екскурзия.

Макар, че ще пътувам сам, всъщност няма да съм сам. Дори и да искам, никога не бих могъл да направя подобно пътешествие сам, защото то се базира изцяло на хората, които ще споделят свободното място в автомобила си с мен, както и на тези, които ще ме подслонят в домовете си. В него ще вземат участие всички, които ще срещна по пътя си, в него ще вземете участие и вие, които четете този сайт.

Пожелайте ми нещо наум и бъдете с мен в приключението ми, а аз ще се постарая то да стане и ваше.
Аз си пожелавам следващия залез. Но този път от външната страна на прозореца“

От известно време пътешествам, благодарение на този блог. Възхищавам се на смелостта на един човек да захвърли всичко и да тръгне по широкия свят. Пожелавам си такава смелост и за себе си. Един ден и това ще стане. До тогава…ще чета.

Реших да изкарам шофьорска книжка. Съответно се записах на шофьорски курс. Безумно скъпа стъпка от моя страна. Преди малко се прибрах от поредното ми кормуване и се чудя аз ли не съм добре или тия дето винаги са ме убеждавали колко яко е да караш не са в ред. Приятелите ми, които изкараха книжки бяха мега въодушевени от заставането зад волана. Аз съм просто изплашена и неразбираща тяхната тръпка. Трябва да следя пътните знаци. Трябва да внимавам за маркировки, ленти, насрещно идващи коли, спрели като царе на пътя автомобили, пешеходци…Милион и едно неща! Трябва да мисля за съединител, спирачка, газ, скоростен лост, мигач, фарове…Изобщо голямо мислене пада. И къде е тръпката?

Толкова по-гот е да се изтегнеш на съседната седалка, да сменяш каналите на радиото, да зяпаш през прозореца, да си пиеш капучиното и да мислиш колко прекрасно е да си на път.

Ще се откажа от това удоволствие само и само да съм на път. И то натам, накъдето си поискам. Виж, тук вече тръпка има.

Свободна!

PRS-300

Поради големия брой книги, които всеки месец купувам /и съответно още по-големия брой, който си пожелавам да имам/ и поради липсата на място в домашната библиотека като подарък получих електронен четец за книги. Ще спасявам горите. :-) Едва от вчера чета на него, но обещах на Хели  да го снимам и да опиша впечатленията си от новата придобивка, така че спазвам обещанието си.

Устройството е закупено от познати в Америка на цената, обявена на сайта на Сони – 200 долара. Изпратено е с американската поща (www.usps.com) като бърза поръчка. В БГ е пристигнало за няколко дни, но естествено мъките започват на родна земя. Пратката е задържана на Митница Аерогара София. От там нататък, след доста чакане се свързахме с FedEx(българският спедитор на USPS), които ни казаха, че трябва да изпратим разни бумаги и пълномощно, за да освободят устройството от митницата. Направено беше, като от варненския офис препратиха нещата към софийския. Бързата поръчка се проточи към три седмици, за това парите за този вид доставка ще бъдат върнати. “Експресната” доставка до България е 138 $ (около 180 лв.), но тъй като попада под Митническите закони ((беше написана цената отгоре на пакета). След това има и разни такси, ДДС-та за освобождаване от Митницата. Тъй че ако някой си внася рийдър  да не обявява цена отгоре и да не е спешна доставката, за да не предизвика митничарския интерес и да го доставят директно с куриера, избягвайки митницата.

Та след тези перипети най-после държах в ръцете си дългоочаквания четец. Менюто му е интуитивно. За мен лично е доста сходно с това на ай-пода ми, за това ми е много лесно да боравя с него.  

Та, четецът е включен към компютъра за да се зареди батерията, която според това, което обещават от Сони, би следвало да издържи на непрекъснато четене 2 седмици. Изчаквам зареждането, мятам две книжки на рийдъра. Едната в pdf формат, а другата в txt. С първия вид проблем няма, но втория вариант излиза във вид на йероглифи, поради невъзможността на устройството да разпознава кирилицата. Проблем, за който бях предупредена. Та веднага се зачитам из сайта на руснаците, които са измислили “русификация” на сони-рийдърите –  ТУК  

Започнах да прилагам описания метод, като естествено сглупих да не послушам добрия съвет да си съхраня някъде първоначалния вид на Сонито. Та, операцията при мен беше несполучлива – изцяло беше подменен и затрит оригиналния firmware. След няколко опита и с помощ от приятели успяхме да накараме рийдъра да чете кирилица. Ура! Загубихме връзка с Е-Book Library обаче. / Е-Book Library е програмката, която се инсталира при включването на четеца към компютъра. Тя позволява да се организира съдържанието на устройството./ Предполагам проблемът може да бъде отстранен, но междувременно установих колко по-приятно и бързо е направо да си слагам книгите в диска на рийдъра и този вариант за сега ме устройва напълно.

Много искам да помогна на тези, които тепърва ще се сблъскват с кирилизирането на своето сони, за това ще се опитам да преведа това, което са написали руснаците като упътване, защото поне за мен беше доста трудно да се справя с този език, въпреки, че толкова години като ученичка съм го учила.

В общи линии:

Изтеглете файлът от ТАЗИ страница. /За да ви позволи тегленето трябва да посетите някоя от рекламираните страници и да постоите на нея 30 секунди./

Предупреждавам, че тази програмка е валидна само за SONY READER PRS-300: 1.0.00.18160 

За да проверите дали вашето устройство е с този номер отидете в Главното меню на рийдъра. От там в Settins – About и сверете номерата.

 Преди да пристъпите към русифицирането се убедете, че батерията на устройството е добре заредена.

И така стъпка по стъпка:

1. Трябва да изключите вашия рийдър. За целта от главното меню: Settins – Advanced Settings – Device Shutdown – Bookmark /това е копчето с нарисуваната на него книжка в дясно от джойстика/

След като изпълните тези действия на екранът трябва да излезе триъгълник с удивителен знак и надпис долу Shutting Down. След няколко секунди рийдърът ще угасне.

-          Сега включете устройството по обичайния начин. /С копченцето POWER надясно/

 2. Трябва да освободите паметта на рийдъра от книгите, които са в наличност.

Този момент е особено важен.  Премахването на книгите може да стане по един от следващите начини:

 А: Премахвате книгите чрез програмата Е-Book Library

 Б: Форматирате вътрешната памет на рийдъра. Това става отново от Главното меню – Settings – Advanced Settings – Format Memory

ВАЖНО: Ако изберете метод Б, то на диска на форматирания рийдър ще намерите само една папка – database. Вие обезателно трябва да създадете още една папка с име: tmp.

Ако всичко е направено правилно в диска на рийдъра трябва да намерите следните папки:

 database

documents

tmp

  В: Може да изтриете книгите от компютъра.  Естествено при свързан рийдър с компютъра. Намирате папката database/media/books и премахвате файловете от там.

3.  Разархивирате изтеглената в началото джаджа, която руснаците наричат “флешер” в папка, която кръстите FLASHER.

4. Включвате рийдъра към компютъра, ако все още не сте го направили.

 5. Запомняте името на основния диск на рийдъра, където се намират папките database, documents и tmр.

6. Затворете всички прозорци свързани с рийдъра, които са се появили на екрана ви, включително и Е-буук лайбрърито.

 7. Сега проверявате вътрешната памет на рийдъра за грешки. За целта изпълняваме следното:

Старт менюто – run. Изписвате [d]cmd[/d] и натискате ентъра. В отворилия се прозорец изписвате: chkdsk името на диска, на който се намира рийдъра: /f

Например: chkdsk H: /f     /като в случая “Н” е името на диска/

Ако се намерят грешки, то на въпросът дали да бъдат отстранени отговаряме с Да.

 8. Копирате съдържанието на папката, която създадохте – FLASHER и го пействате в основния диск на рийдъра, който току що проверихте за грешки. След това съдържанието на диска трябва да е това:

папки:

bin  

database

documents /тази папка може и да не се появи, ако сте форматирали вътрешната памет от самия рийдър/

files.300.1.0.00.18160

Sony Reader

Tmp 

 Файлове:

Flash_opt.sh 

libfskLoad.so

make_opt.sh

myvm2.xml

readme.txt

script.sh 

 9. Повтаряте точки 6 и 7

10. Разделете  рийдъра от компютъра.

11. На екранчето му трябва да се появи следната картина и вие да натиснете бутон с цифрата 5

За да потвърдите, че образът е създаден успешно натискате 6.

И накрая, след като се появи надписът, че всичко е протекло успешно и трябва да се рестартира натискате 9.

12. Рестартиране на рийдъра

 13. Включвате рийдъра към компютъра и си слагате каквито книги ви душа иска с помощта на любимата ви програма или чрез уиндоус.

  ВАЖНО: Ако искате да използвате еBook Library, за да качвате книги на рийдъра, то трябва да русифицирате и нея. Шрифтовете на програмата и на устройството трябва да съвпадат, така че си изтеглете шрифтове от руските сайтове.

 Аз по последната точка пропаднах, за това си слагам книгите директно на диска на рийдъра. В папка database избрах папка  media  и си създох папка books  и направо там действам.

!!! Ако кирилизирането на рийдъра ви не се получи, или се затрие оригиналния firmware и блокира напълно (както в нашия случай) – и за това е помислено: този линк от същия руски сайт дава съвет как да се възстанови и да се подкара да работи: http://www.the-ebook.org/forum/viewtopic.php?p=284086#284086

Друг важен момент е форматът на книгите. Значи чете си всякакви формати, но аз съм адски доволна от  lrf формата. Изтеглям си книгите от http://www.chitanka.info. Те са в tхt. За да достигна до желания формат си ги конвертирам с помощта на две програмки.

1. Избирам си txt – файловете, които искам да чета с рийдъра. Мятам ги на ТОЗИ  конвертор, който съм изтеглила.
2. После получените FB2 файлове ги мятам на конвертора, който дръпнах от ТУК  /втория ред на таблицата/ и получавам желания LRF формат, който след това мятам съответно на самия рийдър и доволно си чета.

 И в двата конвертора могат да се преобразуват колкото ви душа иска файлове наведнъж, при това бързо и лесно.

 В LRF в самия рийдър книгите се появяват озаглавени на български /аз просто на чужд език книги не съм и качвала/. Може да се търсят по име на автор или по име на книга, но за съжаление не са наредени по азбучен ред, а и с кирилицата се получават някои обърквания, тъй като сортирането става на латиница.

 За момента имам качени към 50 книги, а рийдърът е в състояние да съхранява в себе си към 350.

На самия рийдър има три размера, в които може да се чете книгата: S, M и съответно L. Знам, че има програми, с които предварително да се оформи  книгата така, както читателят иска да изглежда, но не съм се занимавала, а и това, което се получава към момента като резултат ме устройва напълно.

Малко се дразнех на прелистването на страниците, но се свиква. Не се чака толкова, колкото ми се струваше в началото.

В общи линии, първото впечатление от рийдъра /след като премина раздразнението от митницата, кирилизирането и конвертирането/ е доста приятно.

Чете се лесно. И имам толкова книги накуп, между които да избирам и които да са ми винаги под ръка. Без да събират прах по библиотеката! Възхитително. Направо крачка към бъдещето. Знам, че тепърва ще мога да говоря повече за рийдъра и съжалявам, че не мога да давам нужните технически определения за работата с новата ми придобивка, но това е положението. Доволна съм от екранът. Не изморява очите, както сега, когато седя пред монитора.

Смятам да се сдобия с хубаво калъфче с лампичка, пак от Сони, което ще ми позволява да чета по всяко време на денонощието, без да преча на никого. Знаете, че екранчето няма подсветка и съответно си е баш като книга. Т.е. за да четете ви е нужна светлина.

Рапорт даден!

„Морфин“ имаха една песен…“Най-тъжната песен“. „My biggest fear is if I let you go You’ll come and get me in my sleep“. В общи линии при мен песента се случва. Водя си съвсем стандартен, насочен право към бъдещето /не че е възможна някаква друга посока/ живот през деня, а през нощта миналото ме връхлита.  При това по доста необичаен начин. Неща и хора, които съм загърбила продължават да навлизат в живота ми и да го продължават по такъв начин, все едно изминалите няколко години ги няма. Объркващо е. Причинява ми болка. Ако имах власт над сънищата си, щях да ги помоля най-учтиво да напуснат живота ми. Объркващо е, защото след събуждане /най-вече заради ревът на моя син/ има няколко минути на осъзнаване, че този живот, който до преди секунда съм водила не съществува. Още по-странното е, че при заспиване подобно объркване няма. Аз просто си водя другия живот. Обърках ли ви? А сега да видите аз пък колко съм объркана. Нещо като историята за човекът, който сънувал, че е пеперуда и произлизащия от това въпрос дали пък всъщност пеперудата не сънува, че е човек. Та в един момент човек започва да се чуди кой от двата живота, които води е истинския всъщност? И кой сън?

Толкова за сънищата. Имах нужда да го напиша някъде това мое объркване. Сега за далеч по-тривиалните неща. Моят малък мъж расте и хубавее. Заедно с порасването на преден план излизат разни вълнуващи въпроси от рода на „Дали е време да му купя гърне?“ и „Как да го накарам да престане да се опитва да бръкне в контакта и да ми яде зарядното?“.  Според различни проучвания, с които по някакъв начин се съгласих на едно дете не е никак хубаво и правилно да му се казва „НЕ!“  Изобщо не е хубаво да се използват негативни думи и изречения. Според теорията казвайки на детето „Не ходи при кучето“, то всъщност ще направи точно обратното и ще отиде при кучето. Защо ли? Защото ти не му казваш какво да направи и съответно следва единствената команда, която е получил от теб, игнорирайки напълно Отрицанието в изречението. Т.е. правилно е да не му казваш да Не ходи при кучето, а да му кажеш Отиди еди-къде-си. Не „Не пипай това“, а „Пипай онова“. Оказва се обаче, че колкото и лесна да изглежда тази задачка, всъщност е ужасно трудна. Значи влизаш в стаята, намираш саксията обърната, пръстта от нея яко разпиляна по новия ти мокет и детето ти яко нахилено с пръст около устата. На теб ти се изправят косите и единственото, което ти идва да направиш е да изкрещиш: НЕееее! Еми не трябва. Е, трудно е, по дяволите!  Така като се замисля може би за това се е побъркал целия свят. Ето…на самия Бог му е било  трудно да ни кажем какво да правим и ни е завещал цял куп Не-та. Не прави това. Не прави онова…

И за край /преди да се е събудило моето русокосо, синеоко чудовище/ да се похваля с две придобивки, от които съм много ухилена. Едната е дългоочакваната книжка на Пратчет – „Пощоряване“. Хип хип УРРРААА!. Дет се вика – доживях! Другата е „Ваканциите на малкия Никола“.

Ако не сте чували за Рене Госини и неговите истории за „Малкият Никола„, то да знаете, че много сте изгубили, защото те са „Адски щури!“, както би казал самия Никола. Книжката е особено подходяща за промотиране през днешния първи учебен ден, защото и нейният главен герой е ученик. Историите са разказани от негово име и всичко е пречупено през неговия поглед, при това по такъв начин, че просто оставаш с впечатлението, че авторът е най-много на 10 години. Да кажа, че историите са забавни ще е просто слаба дума. Историите са адски забавни! А на мен ми помагат и да се подготвя за това, което предстои да се вихри в живота и главата на моя наследник. Ехххх…къде са ми детските книжки? Дерзайте!

I’ll die before the endgame, says Terry Pratchett in call for law to allow assisted suicides in UK
I am enjoying my life to the full, and hope to continue for quite some time. But I also intend, before the endgame looms, to die sitting in a chair in my own garden with a glass of brandy in my hand and Thomas Tallis on the iPod – the latter because Thomas’s music could lift even an atheist a little bit closer to Heaven – and perhaps a second brandy if there is time.

Повече за мнението на Тери Пратчет може да прочетете на този адрес: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1203622/Ill-die-endgame-says-Terry-Pratchett-law-allow-assisted-suicides-UK.html

Човекът настоява за легализирането на асистираното самоубийство във Великобритания. Ще ми се да бъде направено същото и тук, естествено по такъв начин, че да се пресекат в зародиш всякакви опити на доброжелателни роднини да те самоубият без ти да имаш желанието за това. Наскоро прочетох „Отива една жена при лекаря“. Книгата не ми хареса, поради антипатията, която таях към главния герой, т.е. към съпругът на болна от рак жена. Тяхната драма завърши с асистираното самоубийство на болната. Действието се развива в Холандия, където тази практика е приета и честно казано има нужда от такава. Когато болката стане непоносима и когато изходът е предизвестен. Човек има право на бърза и безболезнена смърт. По-добрият избор пред агонията преди края.

Холандия е първата европейска държава, в която е признато правото на евтаназия. За тази цел е променен и наказателният им кодекс. 

Законът от 12 април 2001 г. не дава възможност за произволно решение. В чл. 293 документът постановява, че действие за прекратяване живота на друг човек не е наказуемо, доколкото се осъществява от лекар, който отговаря на изискванията за добросъвестност, посочени в чл. 2 (…) и който информира за това съдебния лекар на общината.

Смята се, че тези изисквания за добросъвестност – общо 6 на брой, са спазени, когато лекарят се е убедил, че пациентът свободно е формулирал желанието си (…), че не е имало вариант страданията му да бъдат облекчени и че те са били непоносими (…), че лекарят е информирал пациента за това какво е положението му и какви са възможните изходи (…), че е стигнал съвместно с пациента до убеждението, че никакво друго решение не е възможно (…), че се е консултирал с поне още един независим лекар. Чак тогава той може да сложи край на живота с цялата безпогрешност, която изисква медицината, след което попълва много подробно досие.

Повече по темата: http://bg.mondediplo.com/spip.php?article46  и http://www.perspective.bg/Evta/EVTAfacts.htm

А по изказването на Пратчет прочетох доста коментари. Повечето му пожелават успех, но не липсват и хора, които го упрекват, че е изгубил кураж и че подобен закон е Хитлеристки, защото се убиват болни хора.

Уникално изпълнение, за откритието на което благодаря горещо на Ева.

Its gonna take a lot to drag me away from you
Theres nothing that a hundred men or more could ever do
I bless the rains down in africa
Gonna take some time to do the things we never had

„I got rhythm, I got music, I got my man. Who could ask for anything more?“

В представите ми най-доброто време за джаз е дъждовното. Затова и тази вечер съм особено замечтана, мъркаща и доволно усмихната. Дъжд, гушкащо се човече в скута ми и…Джаз!

Започна джаз феста във Варна. Ако някой се интересува от програмата да надникне на този сайт: http://www.vsjf.com/

http://www.hopewaits.com/music/?id=1

Музика за събуждане и за лека нощ. Play All!