Шамарите

“Майки и бащи, родители! Защо на бъдещето ваше удряте шамари?”

Протестната песен на Женя от “Васко Да Гама от село Рупча”. Припявам си я честичко напоследък, докато гледам как малкия вилнее по площадките. Има спокойни майки с деца. Има и такива родителски тела, обаче, от които ми се изправят косите. Шамарите валят. За крясъците дори не искам да говоря, че обикновено се прибирам в къщи с обезчувствени уши. Значителна част от причините за тези крясъци и шамари обаче са Култови!

1. “Гледай как се изцапа бе, прасе!”

2. “Не тичай, ще паднеш!”

3. “Не ходи там!”

4. ”Не пипай там!”

5. ”Ти чуваш ли какво ти казвам, лайно такова?!”

И всички тези заповеди, които повярвайте, в 90 процента от случаите са за супер нелепи неща, като катерене по пързалката или сядане на земята, където се намира някое интересно камъче или парче тебешир, са придружени със звучни шамари. Тези забрани, отстрани погледнато звучат направо забавно и сигурно бих се забавлявала с тях,  ако не ми беше тъжно за децата. Особено за тези, които са наконтени като за кралски бал, а не за игри на площадката. Те не трябва да се пускат по пързалката, за да не се изцапат. Не трябва да тичат, за да не паднат и да не би случайно да се…изцапат. Изобщо…ако може само да стоят и да гледат, без да пипат и правят нищо, ще е перфектно. Хора, вземете си кукли! Това са деца. Сега им се е паднало да се цапат, да тичат и да се връщат при вас със синини, които да целувате. У дома пък имате перални, тъй че сигурна съм, никоя от вас няма да тръгне да пере на ръка. Оставете ги тези деца да бъдат деца!