Книги
юни 6, 2009
Публично се оплаквам от липсата на преводи на прекрасни книги и автори. Броят на новите книги на Тери Пратчет, неиздадени в България расте прогресивно. Поредицата за Алвин „Седмият син“ на Орсън Скот Кард така и няма да я допрочета явно, тъй като в БГ е издадена само първата част. Откритието /поне за мен/ през миналото лято бе Сузана Кларк и нейната великолепна книга „Джонатан Стрейндж и Мистър Норел“. Поинтересувах се от въпросната авторка и се оказа, че това не е единствената и книга, но на другите така и не им е даден живот в България…Мога да изброявам още, но не виждам смисъл. Сергиите са пълни с еднотипни фентъзи романи, които заместиха розовите, булевардни книжки. Или това, или опитващите се да имитират Дан Браун автори. Винаги съм четяла много, но напоследък, признавам, че прекалявам. За съжаление влизането ми в книжарница вече се приравнява на нулевия ми ентусиазъм от наличието на кино „Арена“ във Варна, поради отсъствието на свестен филм, който да искам да гледам. Та вече се виждам в чудо какво точно да чета. През изминалото лято се запознах с „Ловецът на хвърчила“ и съответно харесах авторът и си взех и „Хиляди сияйни слънца“. Ако излезе друга книга на Халед Хосейни ще си я купя с удоволствие. Прочетох „Кафка на плажа“, след която още съм в чуденка дали ми харесва или не. Започна страхотно и тъкмо потривах доволно ръце на каква чудесна книга съм попаднала, когато към края ентусиазма ми се позагуби, заедно с умението на стареца да разговаря с котки. Във възторг съм от Бернар Вербер. Хареса ми още с „Мравките“, но след като си закупих „Танатонавтите“ и нейното продължение „Империята на ангелите“ още повече ме радва този човек. Чакам с нетърпение третата книга от поредицата, разказваща това, което малко или много вълнува всички ни, а именно - какво ни очаква след смъртта? Наскоро приключих с четенето на книга, която си купих с доста голям скептицизъм, но хич не се оказа лоша. Казва се „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс. Сега мятам на бързи обороти историите на Лукяненко за дайвъри, хакери, дълбина, изкуствен интелект и се чудя колко ли още му остава на реалния свят, преди да бъде подменен напълно от виртуалния. Сигурно вече има хора, които са го заменили. Не че се опитвам да правя литературен разбор, обаче около мен напоследък все за бебета се говори и няма човек с кого три думи за книги да си обмени. Та да се разтоваря виртуално и да се оплача още веднъж от тоталните бози, които се превеждат и да помрънкам за хубавите книги, които може би никога няма да достигнат до мен. Обмислям сериозно да премина сериозен курс по английски език, само и само да почета отново Пратчет. То накрая ще вземат да пуснат на екрана филми по новите му книги, но не и превод на самите му книги. Вузеви, Вузеви…и вие сте една издателска къща…Тук се самоцензурирам и наритам към леглото, в което се надявам да поспя поне два часа. Лека нощ и четете книги!!!
А да…ще съм благодарна ако ми препоръчвате книги за четене, че наистина в книжарницата лудвам вече!
Entry Filed under: Книги, Мислички, С чаша горещо кафе. .
14 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
saty | юни 7, 2009 at 12:26 pm
Бреей… аз в момента не мога да ти препоръчам нищо ново, но за сметка на това ти го направи за мен, благодаря
!! Много четях преди… не знам какво се случи с мен, не е само това, че излизат 1типни книги или че много неща от библиотеките се окрадоха (дали пък само на мен лавиците ми изглеждат по-празни?). И за филмите си права. Хляб и зрелища повсеместни, а останалото – обречено на забравяне. Извинявай, напоследък съм малко черногледа, то е по-скоро по лични причини обаче 
.
2.
saty | юни 7, 2009 at 12:39 pm
О, исках да ти разкажа нещо, извинявай, ако ти се стори извън темата (бях го писала в блога си, но т. като беше пред закриване, а и вече е закрит, не го линквам никъде).
По времето, когато се превеждаше и издаваше много чужда л-ра, без оглед на качеството й и качеството на превода, видях на 1 сергия книга с 2 романа на Айра Левин – 1ят беше „Момчетата от Бразилия“, за другия не съм сигурна. Веднага спрях да си го взема, авторът ми е 1 от любимите (хората сме разни по вкус, но ако е го знаеш, препоръчвам ти го). Пред мен имаше хора обаче и докато чаках, отворих да прочета края на романа, който едно време много ме беше накефил. Даже почнах от предпоследната страничка, така, за по-голям ефект. Стигнах до края обаче – и какво да видя? Добавено цяло 1 ново изречение, като обяснение към предното – което е всъщност истинското последно
. Добре, че имаше хора пред мен; по-късно си купих книгата, точно в изданието, което й бях чела преди.
За английския си права, и аз се изкушавам да си прочета някои неща в оригинал, не защото ги няма, но искам да сравня, например „Параграф 22″. И Борис Виан; но с френския наистина съм на дълбоко „Ви“
.
3.
chinuk | юни 7, 2009 at 6:27 pm
Малко ме е срам, но до този момент не бях чувала за Айра Левин и за Борис Виан. Ще поправя този пропуск обаче.
И между другото скоро видях, че има продължение на „Параграф 22″. При това преведено.
Още не съм си купила книгата, понеже имам леки съмнения и предпочитам някой друг почитател на Йосарян да каже две-три думи заслужава ли си, или не си.
4.
mierin | юни 7, 2009 at 7:14 pm
Параграф 22 на инглиш кърти мивки. На български така и не стигнах отвъд 3тата глава, но на английски се счупих от кикот и съответно към края и от сериозност.
Препоръчвам ти да почнеш английския, ще ти отвори едно необятно море от книги:-) Даже ако имаш някаква основа можеш да почнеш да четеш, без речници, и то само ще ти се натрупа в главата.
За мен така проработи и сега уча италиански.:-)
5.
chinuk | юни 8, 2009 at 5:27 pm
На мен и на български ми харесва, а си представям в оригинал какво ще е.
Ще започна аз, но имам едни страхове, че ще се напрягам много при превода и ще ми се загуби удоволствието от четенето.
Трябва да направя сефтето с някое лекичко и познато четиво, за да свикна първо.
6.
Inditan | юни 8, 2009 at 7:56 pm
Ами да… какво да се прави… всичко стана на английски в този свят… А тези на острова се мислят за богоизбрани…
7.
chinuk | юни 9, 2009 at 5:09 pm
8.
Maximilian | юни 13, 2009 at 1:09 pm
Изглежда книгите на Мураками се четат някъде до средата. Аз оставих така „Спутник, моя любов“.
„Океан море“ на Алесандро Барико, ако още не си!
9.
wakeop | юни 25, 2009 at 2:51 pm
Хм, то май и аз съм в подобна ситуация – препрочитам стари любими книги и се нервя, че никой не издава следващите им части… на български, защото на английски нямам нерви нещо
Ако си пропуснала навремето деверийския цикъл на Кетрин Кер – малко по-различно фентази е и се чете на един дъх
) Преди 10-тина години като че ли не го оцених достатъчно.
Ако си пропуснала и „Инфопаяк“ на Стив Пери – струва си да се прочете сега, почти пророчески звучи
10.
chinuk | юни 25, 2009 at 6:28 pm
Maximilian , ще се възползвам от препоръчаното. Не ми е попадала тази книга.
Слънце, благодаря ти много. Само ми кажи, моля те, колко точно книги има в този деверийски цикъл, че след Джордан леко съм алергична към поредици.
11.
satyS | юни 28, 2009 at 6:18 pm
Малко се забавих с включването, извинявай; от известно време съм така. Ами да си призная, напоследък и аз изпитвам някакъв срам, че се имам за голям читател, а си откривам някои доста големи пропуски. Надявам се да ти харесат 2мата, които споменах – макар че различните неща по различен начин говорят на различните хора, така и следва да бъде. Но вярно е, че когато срещнеш взаимност на любимости, много приятно се получава
.
Да, четох продължението на „Параграф 22″; не знам обаче какво мнение да дам. Книгата не е лоша сама по себе си, достатъчно реална е, както 1вата. Но или аз вече бях безвъзвратно покорена от „оригинала“, или…
Mierin, браво ти, аз пък си мисля, че не съм толква добра в инглиша, та да схвана красотата на тая точно книга. Не че на бг не ми харесва де, даже преводачът (Боян Атанасов) оттогава го имам като сертификат за качество.
12.
athene_noctua | ноември 8, 2009 at 1:25 pm
Здравейте,
Попаднах случайно на този сайт и се зачетох.Радвам се, че още има хора, които обичат да си говорят за книги… доста идеи за четене си „откраднах“. Радвам се, че попаднах и на хора, прочели „Игрите на тлада“. Аз съм преводачката на тази книга, беше ми изключително приятно да работя по нея, и ще се радвам, ако още някой сподели мнение. Много бих искала да свържа с хора, които са я прочели, може да ми пишете и на Skype dennie171
13.
chinuk | ноември 8, 2009 at 5:19 pm
Много ми е приятно, че се включвате с това мнение! Аз наистина останах възхитена от „Игрите на глада“. Леко ми заприлича на „Дългата разходка“ на Стивън Кинг, но ме грабна доста повече. Може би защото героите бяха по-човечни и топли. Чакам с нетърпение продължението. Знам, че това ще стане по нова година, така че ще ми дойде като добър подарък от дядо Коледа.
Вие ли я превеждате? Толкова добра ли ще е, колкото първата? Успех!
14.
athene_noctua | ноември 8, 2009 at 6:28 pm
Здравейте пак,
Ако бях открила този сайт преди, щях да се включа и по-рано. „Игрите на глада“ ме грабна още когато започнах да я чета на английски, преди да я преведа. Бях направо като обсебена. Да, наистина прилича на „Дългата разходка“, аз долавям и елементи от „1984″. Аз преведох и продължението, да, сега чакам да излезе, но за съжаление не знам точно кога ще стане това. Няма да разкривам подробности, само ще кажа, че втората книга е още по-вълнуваща и разтърсваща. И да, определено е по-добра.
Благодаря за пожеланието… и да издам нещо… освен втора ще има и трета книга.