Бракуване

По повод на утрешния ден, в който моята сестра ще се сгодява за дългогодишното си гадже; по повод разводите на приятели и познати и по повод натискът от страна на роднини в стил „хайде, няма ли да се жените“ от известно време са ме налегнали мисли, които ще  видят бял свят тук. След умопомрачително дългото встъпително изречение пристъпям към същината.

1. Как хората изобщо се решават на брак?!

Според мен, за да предприемеш тази стъпка трябва да си изключително самоуверен човек. Да, именно самоуверен. Трябва да си убеден в своите чувства. Ама толкова да си убеден, че да си сигурен, че те няма да претърпят промени през следващите…хъммм…да речем 50-тина години. Може би трябва и да си инат? Да тропнеш с крак, да си кажеш „Това е. Който ходил, ходил. От сега нататък туй е мъжът/жената и точка.“ То при самата мисъл на човек му се доплаква. Не, че е лошо да си с един човек, но самия факт, че си се врекъл само нагнетява положението.

2. Развитието на личността

Хората, които се развеждат в общи линии ми обясняват нещата просто и ясно. Събуждат се един ден, след 20-тина години брак + дете, и установяват, че мъжът / жената, до която се събуждат изобщо не са тези, до които са си лягали, когато са се женили. Ми много ясно, че няма да са същите. Всеки се променя. Значи когато се женим или забравяме за това чудо на чудесата или знаем за него, но смятаме, че човекът, на когото казваме „Да“ е толкова прекрасен, че неговото развитие може само да допринесе още повече за неговата прекрасност. В общи линии освен, че трябва да си сигурен, че това е Мъжът/Жената, то трябва да си уверен, че предстоящото развитие на съответната личност няма да промени чувствата ти. Страшничко, а? 

3. Децата

Напоследък доста хора сключват брак поради една доста…прозаична причина, а именно - дамата е леееко бременна. Следва голямото тичкане наляво-надясно и пред олтара изтормозени застават пребледнял момък, който явно трябва да се информира малко по-добре за прилагането на различни видове контрацептиви и позакръглена девойка, на която по всяка вероятност и се гади ужасно. Щастлива тук е разбира се родата, тъй като как така ще има дете, пък няма да има сватба?  Двамата може да са си живеели щастливо заедно, без да мислят за брак или пък да не са си живеели заедно и пак да не са мислили за брак. Факт е обаче, че в името на детето те се решават на тази стъпка. Защо е необходимо това? Детето ще си расте здраво и прекрасно и с подпис и без подпис. Сама виждам приятели и познати, които се развеждат с по едно, две деца и такива, които продължават да си живеят заедно и да се обичат, без никога да са сключвали брак.

4. Родители и роднини

По-горе ги засегнах няколко пъти. Е, честна дума, ужасно племе са. За какъв дявол толкова им е притрябвала тази сватба? Доводите са: „Така ще ти е по-сигурно“; „Какво ще кажат хората“; „Помислете за детето!“. Рефренът „Защо не се ожените?“, „Кога ще се ожените“…и т.н. съм сигурна, че е до болка познат на много хора и най-вече на момичетата, чиито майки дават мило и драго да ги видят в бяло. Никой от тях не включва в сметката приятелките си, които са разведени и чиито бивши мъже не дават и пукната пара за бившите си жени и деца. За тях бракът = сигурност. Сякаш значението на думата щастие придобива един единствен смисъл – сватба.

Какво да допълня аз? Всеки както ги чувства нещата. Щом някой е решил, че това там е човекът, с когото иска да изживее живота си и има нужда да го отпразнува и документира по някакъв начин – чудесно. Бракът е правилното решение. Оставете ни нас, нерешителните, нежелаещите да се вричаме, нежелаещите  да гарантираме давността на чувствата и действията си до края на живота си от сега да не предприемаме нищо и просто да се носим по течението. За мен бракът е нещо…насила. Повечето хора след няколко години брак се насилват да обичат, защото…ами защото така са обещали. Останалите се развеждат. Да ме прощават тези, които са все още щастливо омъжени, но не им вярвам.