And all that Jazz

„Come on babe
Why don’t we paint the town?
And all that Jazz

I’m gonna rouge my knees
And roll my stockings down
And all that jazz

Start the car
I know a whoopee spot
Where the gin is cold
But the piano’s hot

It’s just a noisy hall
Where there’s a nightly brawl
And all
That
Jazz „

Идва август месец. Идва Джазовия месец. Започва се на 2 август във Варна, когато ще се даде началото на 16-тия джаз фест „Варненско лято“. Сцената, както винаги е двора на Археолотическия музей. Входът – безплатен. Незабравимото преживяване – гарантирано. Биричката също е налице

Програмката:

02.08
Angel Zaberski Quartet
Bulgaria
Harry Tavitian/Orient Express
Romania

03.08
Borislav Yasenov Quartet
Bulgaria

Hungary / Bulgaria

04.08
Eric Vloeimans/
Antony Donchev
Switzerland / Bulgaria
Colorphone/
Denis Colin Quartet
France

05.08
Martin Zrost Quantet
Austria
Stoyan Yankoulov Project
Bulgaria / Australia /
Burkina Faso  

Хубавото е, че когато приключи фестивалът във Варна започва феста в Банско, а споменът ми от миналата година е за нещо невероятно, което искрено се надявам да мога да преживея и това лято. Така че, живот и здраве /и най-вече наличие на отпуска/…от 8 до 13 август съм из Пирин. А какво правя напоследък? Ходя на работа. Ядосвам се. Радвам се. Надявам се. Разочаровам се. Надявам се. Оглеждам се за 1 700 лв., с които да си купя прекрасен фотоапарат. Яд ме е, че на първи август моята любимка Нора Джоунс ще пее в Истанбул, а аз няма да мога да я чуя. Яд ме е на мен си, че не зарязвам всичко и всички и не тръгвам на път. Яд ме е, че се ядосвам на хора и че се тормозя заради хора, които ме виждат по определен начин, с който не съм съгласна. Чудя се властна натура ли съм и защо всъщност останалите са ме възприели като такава? Яд ме е, че постоянно се опитвам на всички да им е добре, вместо тотално егоистично да направя така, че на мен да ми е страхотно. Опитвам се да свикна с нов режим на хранене, който да ме направи гадже и половина. Следвам пътя на Стражника , който спазва „Високо мазнинен – ниско въглехидратен“ режим. Та и аз навлизам в тази необходена до този момент пътечка, водеща ме далеч от любимите ми бисквитки,  шоколади, пици и спагети. Ходя на тае-бо, където скачам на воля и се чувствам чудесно всъщност. Ъ…поне се чувствах, тъй като на работа имах леко огнено /по-скоро димно/ произшествие, което ме отведе до токсикологията, където за пореден път ми направиха ръката на нищо с техните гадни, отвратителни игли. Днес по тази причина съм в болнични, но съм сигурна, че още утре ще се чувствам прекрасно.Желанието ми да пътувам и съветите да прочета „По пътя“ на Керуак ме накараха да си потърся въпросното четиво. Книгата липсваше в книжарниците, но за сметка на това се оказа, че при мама е в наличност. Така че сега доволно си чета Керуак, слушам си „Морфин“, радвам се на вентилатора и релаксирам след тежките дни. Дано доброто предстои. Да де…каквото си го направим. картинката е крадната от 2DCale