Свободна

Kipelov – Ya svoboden

Днес, докато вървях към морето под дъжда дочух любима песен от една кола. Някак си странно беше на точното място, по точното време. Един от онези моменти, в които настръхваш, усещайки нещо неизречено, вълшебно, вечно и безмерно.

“Над мене – тишина
и пълно с облаци небе
Дъждът ме биеше в гърдите,
но нямаше повече болка.
Под хладния шепот на звездите,
ние изгорихме и последния мост
В бездната изпратихме всичко.
Свободен ще стана аз
От зло и от добро
На ръба бе моята душа

Можех с теб да бъда аз
Можех за всичко да забравя
Можех и да те обичам
Но всичко си остана само игра
Като шум и вятър зад гърба
гласа ти ще забравя,
и за любовта ни земна
превърнала се в прах.
Мислите си аз събрах
в душата ми за тебе място не остана.

Свободен като птица в небесата
Свободен, забравил за страха
Свободен, наравно с ветровете
Свободен, наяве, а не на сън.

Над мене – тишина
Небе изпълнено със светлина
окъпан в слънчеви лъчи.
Свободен пак стоя
Свободен от любов,омраза и от мълва
От предсказаната съдба
И от земните окови.
За зло или за добро
в душата ми за тебе място не остана.

Свободен като птица в небесата
Свободен, забравил за страха
Свободен, наравно с ветровете
Свободен, наяве, а не на сън.”

Хубаво е да достигнеш момента, в който нямаш нужда от някой човек, от нечия обич, за да си щастлив. Когато не ти трябват причини и хора, за да си пълноценен. Когато от теб извира толкова любов, че ти иде да прегърнеш целия свят. Когато сякаш си достигнал до отговорите. Озовал си се на пътя и знаеш, че всяка една крачка е прекрасна и те води към още по-красиви места.