Добро утро!

Представете си група хора от всякаква възраст, които седят и ожесточено спорят. Чуват се възгласи от рода на: „ТИ СИ УБИЕЦ!“, „ЦИВИЛКА СЪМ!“, „НЕ СЪМ УБИЕЦ!“. . . Отстрани изглежда като да сте на посещение в лудница, но всъщност сте попаднали на една безумно интересна, психологическа игра, която от няколко години е на мода в София и Пловдив, но за съжаление се недолюбва във Варна.

История на Играта:

Според данните в интернет Мафията е създадена през 1989 година в Русия и авторството и се оспорва между двама студенти.

Другото разпространено мнение е, че Мафията е създадена от руска психоложка, която е използвала играта, за да развива способностите за логическо мислене и най-вече за общуване и водене на дискусии между хората. Който и вариант да е истинския, то явно родината на Мафията е Русия.

Правилата на Играта:

За да играете Голяма Мафия са необходими най-малко 12 души.
От тези 12 души се избира един доброволец, който познава добре играта и който ще играе ролята на Съдбата.

Съдбата раздава картите, обяснява кои са специалните карти, какви са правилата на играта и през цялото време има най-много работа и най-много следи играта.
Раздават се картите и всеки един участник поглежда своята, като усърдно я крие, за да не я видят другите. Ако ти се е паднала:
Черна карта, то твоята роля в играта е Убиец.
Червената карта означава, че ти си мирен, Цивилен граждани
В наличност са и няколко специални карти. В класическия вариант на играта те са три:
Ако имаш късмета да измъкнеш изпод картите Дама купа, то ти ще си Врачката.
Притежателят на Вале купа е Лечител, а на Поп купа - Ченге

Съотношението убийци – цивилки е 1:4, т.е. при 12 играчи убийците ще са 3, а цивилките 9.

Каква е ролята на убийците и специалните карти?

Задачата на играчите е следната: мирните граждани трябва да издирят и „убият“ всички убийци. Убийците пък трябва да избият всички цивилки.

Играта е разделена на два етапа: Ден и Нощ

Когато Съдбата обяви, че е НОЩ всички играчи си затварят очите. След това Съдбата призовава всички Убийци да си отворят очите и да посочат една цивилка. Когато убийците посочат заедно един играч, този играч се води убит и участието му в играта от този момент нататък се прекратява.

След това Съдбата призовава всичи убийци да си затворят очите и да се събуди Врачката. Врачката посочва някой от играчите, за който има подозрение, че е убиец и Съдбата с кимане или отрицателен жест пояснява дали играчът е цивилка или убиец. Въз основа на тази подсказка на сутринта Врачката има възможност да убеди останалите във виновността или невинността на даден играч и по този начин да помогне за спечелването на цивилките. Не е позволено Врачката да казва: АЗ съм Врачка и еди кой си е убиец или невинен! Така само се разваля удоволствието от играта. Същото важи и за лекаря.

Лечителят следи внимателно играта през деня и когато вечерта Съдбата го събуди той посочва човекът, който според него е най-вероятно убийците да са убили през нощта. Ако е посочил играчът, посочен и от убийците цивилката се води излекувана и на сутринта оживява.

Кога започва веселбата?

Съдбата обявява, че е настанал ден. Всички отварят очи и започва най-веселия етап от играта. Цивилките търсят убийците. Убийците от своя страна се правят на върли цивилки и се опитват да отстранят всички, освен колегите си по карта. В първия ден обвиненията са забавни и в повечето случаи на никакви основания.

Например Иванчо се е почесал по крака, значи той е убиец. Иванчо от своя страна се оправдава, че е цивилка и за всичко е виновен комарът, който го е ухапал по крака. Иванчо също така споменава, че не убиец, но докато се е чесал по крака е усетил как Марийка до него през нощта нещо е махала с ръце и сигурно е убиец.

В общи линии първия ден е голям цирк и е изключителна рядкост да падне убиец. Съдбата записва обвиненията и когато се съберат три предложения следва гласуване.

Ако повечето хора са решили, че има нещо подозрително в чесането на Иван, тъй като примерно е зима и комари няма вдигат ръка срещу него и Иван умира. Ако са решили, че ще повярват на Иван и ще му се доверят, че има нещо съмнително в Марийка и повечето гласуват срещу нея…умира Марийка. Съдбата ни казва дали убития е цивилка или убиец и отново настъпва нощ.

През нощта убийците отново убиват някоя цивилка. Врачката посочва някой и научава дали е убиец или цивилка. Лечителят се опитва да излекува евентуалната жертва…и сутринта дебатите започват отново, като този път на по-основателно ниво, тъй като от жертвите през нощта и от гласуванията през деня може да се направят някакви що-годе разумни изводи.

Играта продължава докато не спечелят убийците или цивилките. Може да се приключи и по-рано, ако се намеси дългата ръка на Закона или Ченгето.
Ченгето има правото да заяви, че е Полицай и да каже, че смята Иванчо и Марийка за убийци и че ги арестува. Ако Иванчо и Марийка наистина са убийци играта се печели от цивилките. Ако обаче ченгето не е право цивилките губят играта и всички много, много се ядосват на полицая, който им е прецакал забавлението.

Ако така написано ви звучи скучно и не особено интересно – грешите. Играта е очарователна. Покрай нея хората се опознават и усъвършенстват уменията си за общуване, водене на дискусии, убеждаване и защитаване на мнението си. Когато са много хора е възможно въвеждането на още специални карти, с които играта става двойно по-интересна. Ако са по-малко пък има вариант за игра на Малка мафия, където специални карти няма, няма и ден и нощ, а всичко е въпрос на гласуване…Но това са подробности. Важното е всички да се забавляват.