Sony Reader Pocket Edition – PRS-300

PRS-300

Поради големия брой книги, които всеки месец купувам /и съответно още по-големия брой, който си пожелавам да имам/ и поради липсата на място в домашната библиотека като подарък получих електронен четец за книги. Ще спасявам горите. :-) Едва от вчера чета на него, но обещах на Хели  да го снимам и да опиша впечатленията си от новата придобивка, така че спазвам обещанието си.

Устройството е закупено от познати в Америка на цената, обявена на сайта на Сони – 200 долара. Изпратено е с американската поща (www.usps.com) като бърза поръчка. В БГ е пристигнало за няколко дни, но естествено мъките започват на родна земя. Пратката е задържана на Митница Аерогара София. От там нататък, след доста чакане се свързахме с FedEx(българският спедитор на USPS), които ни казаха, че трябва да изпратим разни бумаги и пълномощно, за да освободят устройството от митницата. Направено беше, като от варненския офис препратиха нещата към софийския. Бързата поръчка се проточи към три седмици, за това парите за този вид доставка ще бъдат върнати. “Експресната” доставка до България е 138 $ (около 180 лв.), но тъй като попада под Митническите закони ((беше написана цената отгоре на пакета). След това има и разни такси, ДДС-та за освобождаване от Митницата. Тъй че ако някой си внася рийдър  да не обявява цена отгоре и да не е спешна доставката, за да не предизвика митничарския интерес и да го доставят директно с куриера, избягвайки митницата.

Та след тези перипети най-после държах в ръцете си дългоочаквания четец. Менюто му е интуитивно. За мен лично е доста сходно с това на ай-пода ми, за това ми е много лесно да боравя с него.  

Та, четецът е включен към компютъра за да се зареди батерията, която според това, което обещават от Сони, би следвало да издържи на непрекъснато четене 2 седмици. Изчаквам зареждането, мятам две книжки на рийдъра. Едната в pdf формат, а другата в txt. С първия вид проблем няма, но втория вариант излиза във вид на йероглифи, поради невъзможността на устройството да разпознава кирилицата. Проблем, за който бях предупредена. Та веднага се зачитам из сайта на руснаците, които са измислили “русификация” на сони-рийдърите –  ТУК  

Започнах да прилагам описания метод, като естествено сглупих да не послушам добрия съвет да си съхраня някъде първоначалния вид на Сонито. Та, операцията при мен беше несполучлива – изцяло беше подменен и затрит оригиналния firmware. След няколко опита и с помощ от приятели успяхме да накараме рийдъра да чете кирилица. Ура! Загубихме връзка с Е-Book Library обаче. / Е-Book Library е програмката, която се инсталира при включването на четеца към компютъра. Тя позволява да се организира съдържанието на устройството./ Предполагам проблемът може да бъде отстранен, но междувременно установих колко по-приятно и бързо е направо да си слагам книгите в диска на рийдъра и този вариант за сега ме устройва напълно.

Много искам да помогна на тези, които тепърва ще се сблъскват с кирилизирането на своето сони, за това ще се опитам да преведа това, което са написали руснаците като упътване, защото поне за мен беше доста трудно да се справя с този език, въпреки, че толкова години като ученичка съм го учила.

В общи линии:

Изтеглете файлът от ТАЗИ страница. /За да ви позволи тегленето трябва да посетите някоя от рекламираните страници и да постоите на нея 30 секунди./

Предупреждавам, че тази програмка е валидна само за SONY READER PRS-300: 1.0.00.18160 

За да проверите дали вашето устройство е с този номер отидете в Главното меню на рийдъра. От там в Settins – About и сверете номерата.

 Преди да пристъпите към русифицирането се убедете, че батерията на устройството е добре заредена.

И така стъпка по стъпка:

1. Трябва да изключите вашия рийдър. За целта от главното меню: Settins – Advanced Settings – Device Shutdown – Bookmark /това е копчето с нарисуваната на него книжка в дясно от джойстика/

След като изпълните тези действия на екранът трябва да излезе триъгълник с удивителен знак и надпис долу Shutting Down. След няколко секунди рийдърът ще угасне.

-          Сега включете устройството по обичайния начин. /С копченцето POWER надясно/

 2. Трябва да освободите паметта на рийдъра от книгите, които са в наличност.

Този момент е особено важен.  Премахването на книгите може да стане по един от следващите начини:

 А: Премахвате книгите чрез програмата Е-Book Library

 Б: Форматирате вътрешната памет на рийдъра. Това става отново от Главното меню – Settings – Advanced Settings – Format Memory

ВАЖНО: Ако изберете метод Б, то на диска на форматирания рийдър ще намерите само една папка – database. Вие обезателно трябва да създадете още една папка с име: tmp.

Ако всичко е направено правилно в диска на рийдъра трябва да намерите следните папки:

 database

documents

tmp

  В: Може да изтриете книгите от компютъра.  Естествено при свързан рийдър с компютъра. Намирате папката database/media/books и премахвате файловете от там.

3.  Разархивирате изтеглената в началото джаджа, която руснаците наричат “флешер” в папка, която кръстите FLASHER.

4. Включвате рийдъра към компютъра, ако все още не сте го направили.

 5. Запомняте името на основния диск на рийдъра, където се намират папките database, documents и tmр.

6. Затворете всички прозорци свързани с рийдъра, които са се появили на екрана ви, включително и Е-буук лайбрърито.

 7. Сега проверявате вътрешната памет на рийдъра за грешки. За целта изпълняваме следното:

Старт менюто – run. Изписвате [d]cmd[/d] и натискате ентъра. В отворилия се прозорец изписвате: chkdsk името на диска, на който се намира рийдъра: /f

Например: chkdsk H: /f     /като в случая “Н” е името на диска/

Ако се намерят грешки, то на въпросът дали да бъдат отстранени отговаряме с Да.

 8. Копирате съдържанието на папката, която създадохте – FLASHER и го пействате в основния диск на рийдъра, който току що проверихте за грешки. След това съдържанието на диска трябва да е това:

папки:

bin  

database

documents /тази папка може и да не се появи, ако сте форматирали вътрешната памет от самия рийдър/

files.300.1.0.00.18160

Sony Reader

Tmp 

 Файлове:

Flash_opt.sh 

libfskLoad.so

make_opt.sh

myvm2.xml

readme.txt

script.sh 

 9. Повтаряте точки 6 и 7

10. Разделете  рийдъра от компютъра.

11. На екранчето му трябва да се появи следната картина и вие да натиснете бутон с цифрата 5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За да потвърдите, че образът е създаден успешно натискате 6.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И накрая, след като се появи надписът, че всичко е протекло успешно и трябва да се рестартира натискате 9.

                                                                                     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

12. Рестартиране на рийдъра

 13. Включвате рийдъра към компютъра и си слагате каквито книги ви душа иска с помощта на любимата ви програма или чрез уиндоус.

  ВАЖНО: Ако искате да използвате еBook Library, за да качвате книги на рийдъра, то трябва да русифицирате и нея. Шрифтовете на програмата и на устройството трябва да съвпадат, така че си изтеглете шрифтове от руските сайтове.

 Аз по последната точка пропаднах, за това си слагам книгите директно на диска на рийдъра. В папка database избрах папка  media  и си създох папка books  и направо там действам.

!!! Ако кирилизирането на рийдъра ви не се получи, или се затрие оригиналния firmware и блокира напълно (както в нашия случай) – и за това е помислено: този линк от същия руски сайт дава съвет как да се възстанови и да се подкара да работи: http://www.the-ebook.org/forum/viewtopic.php?p=284086#284086

Друг важен момент е форматът на книгите. Значи чете си всякакви формати, но аз съм адски доволна от  lrf формата. Изтеглям си книгите от http://www.chitanka.info. Те са в tхt. За да достигна до желания формат си ги конвертирам с помощта на две програмки.

1. Избирам си txt – файловете, които искам да чета с рийдъра. Мятам ги на ТОЗИ  конвертор, който съм изтеглила.
2. После получените FB2 файлове ги мятам на конвертора, който дръпнах от ТУК  /втория ред на таблицата/ и получавам желания LRF формат, който след това мятам съответно на самия рийдър и доволно си чета.

 И в двата конвертора могат да се преобразуват колкото ви душа иска файлове наведнъж, при това бързо и лесно.

 В LRF в самия рийдър книгите се появяват озаглавени на български /аз просто на чужд език книги не съм и качвала/. Може да се търсят по име на автор или по име на книга, но за съжаление не са наредени по азбучен ред, а и с кирилицата се получават някои обърквания, тъй като сортирането става на латиница.

 За момента имам качени към 50 книги, а рийдърът е в състояние да съхранява в себе си към 350.

На самия рийдър има три размера, в които може да се чете книгата: S, M и съответно L. Знам, че има програми, с които предварително да се оформи  книгата така, както читателят иска да изглежда, но не съм се занимавала, а и това, което се получава към момента като резултат ме устройва напълно.

Малко се дразнех на прелистването на страниците, но се свиква. Не се чака толкова, колкото ми се струваше в началото.

В общи линии, първото впечатление от рийдъра /след като премина раздразнението от митницата, кирилизирането и конвертирането/ е доста приятно.

Чете се лесно. И имам толкова книги накуп, между които да избирам и които да са ми винаги под ръка. Без да събират прах по библиотеката! Възхитително. Направо крачка към бъдещето. Знам, че тепърва ще мога да говоря повече за рийдъра и съжалявам, че не мога да давам нужните технически определения за работата с новата ми придобивка, но това е положението. Доволна съм от екранът. Не изморява очите, както сега, когато седя пред монитора.

Смятам да се сдобия с хубаво калъфче с лампичка, пак от Сони, което ще ми позволява да чета по всяко време на денонощието, без да преча на никого. Знаете, че екранчето няма подсветка и съответно си е баш като книга. Т.е. за да четете ви е нужна светлина.

Рапорт даден!

Колко трудно е да не казваш „Не“

„Морфин“ имаха една песен…“Най-тъжната песен“. „My biggest fear is if I let you go You’ll come and get me in my sleep“. В общи линии при мен песента се случва. Водя си съвсем стандартен, насочен право към бъдещето /не че е възможна някаква друга посока/ живот през деня, а през нощта миналото ме връхлита.  При това по доста необичаен начин. Неща и хора, които съм загърбила продължават да навлизат в живота ми и да го продължават по такъв начин, все едно изминалите няколко години ги няма. Объркващо е. Причинява ми болка. Ако имах власт над сънищата си, щях да ги помоля най-учтиво да напуснат живота ми. Объркващо е, защото след събуждане /най-вече заради ревът на моя син/ има няколко минути на осъзнаване, че този живот, който до преди секунда съм водила не съществува. Още по-странното е, че при заспиване подобно объркване няма. Аз просто си водя другия живот. Обърках ли ви? А сега да видите аз пък колко съм объркана. Нещо като историята за човекът, който сънувал, че е пеперуда и произлизащия от това въпрос дали пък всъщност пеперудата не сънува, че е човек. Та в един момент човек започва да се чуди кой от двата живота, които води е истинския всъщност? И кой сън?

Толкова за сънищата. Имах нужда да го напиша някъде това мое объркване. Сега за далеч по-тривиалните неща. Моят малък мъж расте и хубавее. Заедно с порасването на преден план излизат разни вълнуващи въпроси от рода на „Дали е време да му купя гърне?“ и „Как да го накарам да престане да се опитва да бръкне в контакта и да ми яде зарядното?“.  Според различни проучвания, с които по някакъв начин се съгласих на едно дете не е никак хубаво и правилно да му се казва „НЕ!“  Изобщо не е хубаво да се използват негативни думи и изречения. Според теорията казвайки на детето „Не ходи при кучето“, то всъщност ще направи точно обратното и ще отиде при кучето. Защо ли? Защото ти не му казваш какво да направи и съответно следва единствената команда, която е получил от теб, игнорирайки напълно Отрицанието в изречението. Т.е. правилно е да не му казваш да Не ходи при кучето, а да му кажеш Отиди еди-къде-си. Не „Не пипай това“, а „Пипай онова“. Оказва се обаче, че колкото и лесна да изглежда тази задачка, всъщност е ужасно трудна. Значи влизаш в стаята, намираш саксията обърната, пръстта от нея яко разпиляна по новия ти мокет и детето ти яко нахилено с пръст около устата. На теб ти се изправят косите и единственото, което ти идва да направиш е да изкрещиш: НЕееее! Еми не трябва. Е, трудно е, по дяволите!  Така като се замисля може би за това се е побъркал целия свят. Ето…на самия Бог му е било  трудно да ни кажем какво да правим и ни е завещал цял куп Не-та. Не прави това. Не прави онова…

И за край /преди да се е събудило моето русокосо, синеоко чудовище/ да се похваля с две придобивки, от които съм много ухилена. Едната е дългоочакваната книжка на Пратчет – „Пощоряване“. Хип хип УРРРААА!. Дет се вика – доживях! Другата е „Ваканциите на малкия Никола“.

Ако не сте чували за Рене Госини и неговите истории за „Малкият Никола„, то да знаете, че много сте изгубили, защото те са „Адски щури!“, както би казал самия Никола. Книжката е особено подходяща за промотиране през днешния първи учебен ден, защото и нейният главен герой е ученик. Историите са разказани от негово име и всичко е пречупено през неговия поглед, при това по такъв начин, че просто оставаш с впечатлението, че авторът е най-много на 10 години. Да кажа, че историите са забавни ще е просто слаба дума. Историите са адски забавни! А на мен ми помагат и да се подготвя за това, което предстои да се вихри в живота и главата на моя наследник. Ехххх…къде са ми детските книжки? Дерзайте!

Тери Пратчет и Асистираното самоубийство

 

I’ll die before the endgame, says Terry Pratchett in call for law to allow assisted suicides in UK
I am enjoying my life to the full, and hope to continue for quite some time. But I also intend, before the endgame looms, to die sitting in a chair in my own garden with a glass of brandy in my hand and Thomas Tallis on the iPod – the latter because Thomas’s music could lift even an atheist a little bit closer to Heaven – and perhaps a second brandy if there is time.

Повече за мнението на Тери Пратчет може да прочетете на този адрес: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1203622/Ill-die-endgame-says-Terry-Pratchett-law-allow-assisted-suicides-UK.html

Човекът настоява за легализирането на асистираното самоубийство във Великобритания. Ще ми се да бъде направено същото и тук, естествено по такъв начин, че да се пресекат в зародиш всякакви опити на доброжелателни роднини да те самоубият без ти да имаш желанието за това. Наскоро прочетох „Отива една жена при лекаря“. Книгата не ми хареса, поради антипатията, която таях към главния герой, т.е. към съпругът на болна от рак жена. Тяхната драма завърши с асистираното самоубийство на болната. Действието се развива в Холандия, където тази практика е приета и честно казано има нужда от такава. Когато болката стане непоносима и когато изходът е предизвестен. Човек има право на бърза и безболезнена смърт. По-добрият избор пред агонията преди края.

Холандия е първата европейска държава, в която е признато правото на евтаназия. За тази цел е променен и наказателният им кодекс. 

Законът от 12 април 2001 г. не дава възможност за произволно решение. В чл. 293 документът постановява, че действие за прекратяване живота на друг човек не е наказуемо, доколкото се осъществява от лекар, който отговаря на изискванията за добросъвестност, посочени в чл. 2 (…) и който информира за това съдебния лекар на общината.

Смята се, че тези изисквания за добросъвестност – общо 6 на брой, са спазени, когато лекарят се е убедил, че пациентът свободно е формулирал желанието си (…), че не е имало вариант страданията му да бъдат облекчени и че те са били непоносими (…), че лекарят е информирал пациента за това какво е положението му и какви са възможните изходи (…), че е стигнал съвместно с пациента до убеждението, че никакво друго решение не е възможно (…), че се е консултирал с поне още един независим лекар. Чак тогава той може да сложи край на живота с цялата безпогрешност, която изисква медицината, след което попълва много подробно досие.

Повече по темата: http://bg.mondediplo.com/spip.php?article46  и http://www.perspective.bg/Evta/EVTAfacts.htm

А по изказването на Пратчет прочетох доста коментари. Повечето му пожелават успех, но не липсват и хора, които го упрекват, че е изгубил кураж и че подобен закон е Хитлеристки, защото се убиват болни хора.

Невероятно!

Уникално изпълнение, за откритието на което благодаря горещо на Ева.

Its gonna take a lot to drag me away from you
Theres nothing that a hundred men or more could ever do
I bless the rains down in africa
Gonna take some time to do the things we never had

Jazz

„I got rhythm, I got music, I got my man. Who could ask for anything more?“

В представите ми най-доброто време за джаз е дъждовното. Затова и тази вечер съм особено замечтана, мъркаща и доволно усмихната. Дъжд, гушкащо се човече в скута ми и…Джаз!

Започна джаз феста във Варна. Ако някой се интересува от програмата да надникне на този сайт: http://www.vsjf.com/

Hope Waits

http://www.hopewaits.com/music/?id=1

Музика за събуждане и за лека нощ. Play All!

Множествено число

Разговор на площадката между две майки:

„- Ние вчера паднахме и виж ни коленете. – казва едната майка и посочва коленете на дъщеря си.

- О, и нашите колене са винаги разранени. - казва другата майка, показвайки краката на своята дъщеричка“.

Това по повод, че напоследък все ми се говори в множествено число. „Как сте?“  „Какво правите?“ „Спите ли?“… На гости на майка ми следват въпросите: „Какво ядохте днес?“ Като в това в никакъв случай не е включен интерес към моето меню, а естествено към менюто на внучето. Най-любимото ми пък е задавене на въпроси към синът ми. На моето мълчание главата се вдига нагоре очаквателно. Аз като един Метатрон отговарям, но много се чудя защо въпросът не се отправя директно към мен, при положение, че някои хора все още не могат да говорят. Във форумът на БГ Мама, а и не само там, говоренето в единствено число почти няма. „Ние спим.“ „На нас ни растат зъбите“. И култовото: „Ние се изакахме“. Честно казано, чувствам се от време на време като лоша майка, защото не го усещам това „Ние“. Аз се грижа за синът ми и го обичам. Само че…на него му растат зъбките и си акаме поотделно.  Една приятелка преди време, когато и обяснявах, че ми е много странно това множествено число при майките ми каза, че когато родя ще го разбера и също ще започна да говоря така. Не стана така. Все още ми е странно и някак си смешно. Разбирам защо повечето говорят в множествено число, но на мен лично не ми харесва. Искам когато ме питат как съм, да питат мен. Как е Радостин си имам само някаква бегла идея.  Ако някой има въпроси относно менюто му пак да пита мен, защото отговор от малкия ще получи след годинка, две. И изобщо…аз съм си все така „Аз“ и фактът, че съм родила не означава, че съм получила някакъв вид раздвоение. Просто съм дала живот на една отделна личност,  колкото и в момента тя да е зависима от мен.

Книги

Публично се оплаквам от липсата на преводи на прекрасни книги и автори. Броят на новите книги на Тери Пратчет, неиздадени в България расте прогресивно. Поредицата  за Алвин „Седмият син“ на Орсън Скот Кард така и няма да я допрочета явно, тъй като в БГ е издадена само първата част. Откритието /поне за мен/ през миналото лято бе Сузана Кларк и нейната великолепна книга „Джонатан Стрейндж и Мистър Норел“. Поинтересувах се от въпросната авторка и се оказа, че това не е единствената и книга, но на другите така и не им е даден живот в България…Мога да изброявам още, но не виждам смисъл. Сергиите са пълни с еднотипни фентъзи романи, които заместиха розовите, булевардни книжки. Или това, или опитващите се да имитират Дан Браун автори. Винаги съм четяла много, но напоследък, признавам, че прекалявам. За съжаление влизането ми в книжарница вече се приравнява на нулевия ми ентусиазъм от наличието на кино „Арена“ във Варна, поради отсъствието на свестен филм, който да искам да гледам.  Та вече се виждам в чудо какво точно да чета. През изминалото лято се запознах с „Ловецът на хвърчила“ и съответно харесах авторът и си взех и „Хиляди сияйни слънца“. Ако излезе друга книга на Халед Хосейни ще си я купя с удоволствие.  Прочетох „Кафка на плажа“, след която още съм в чуденка дали ми харесва или не. Започна страхотно и тъкмо потривах доволно ръце на каква чудесна книга съм попаднала, когато към края  ентусиазма ми се позагуби, заедно с умението на стареца да разговаря с котки. Във възторг съм от Бернар Вербер. Хареса ми още с „Мравките“, но след като си закупих „Танатонавтите“ и нейното продължение „Империята на ангелите“ още повече ме радва този човек. Чакам с нетърпение третата книга от поредицата, разказваща това, което малко или много вълнува всички ни, а именно  - какво ни очаква след смъртта?  Наскоро приключих с четенето на книга, която си купих с доста голям скептицизъм, но хич не се оказа лоша. Казва се „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс. Сега мятам на бързи обороти историите на Лукяненко за дайвъри, хакери, дълбина, изкуствен интелект и се чудя колко ли още му остава на реалния свят, преди да бъде подменен напълно от виртуалния. Сигурно вече има хора, които са го заменили. Не че се опитвам да правя литературен разбор, обаче около мен напоследък все за бебета се говори и няма човек с кого три думи за книги да си обмени. Та да се разтоваря виртуално и да се оплача още веднъж от тоталните бози, които се превеждат и  да помрънкам за хубавите книги, които може би никога няма да достигнат до мен. Обмислям сериозно да премина сериозен курс по английски език, само и само да почета отново Пратчет. То накрая ще вземат да пуснат на екрана филми по новите му книги, но не и превод на самите му книги. Вузеви, Вузеви…и вие сте една издателска къща…Тук се самоцензурирам и наритам към леглото, в което се надявам да поспя поне два часа. Лека нощ и четете книги!!!

 

А да…ще съм благодарна ако ми препоръчвате книги за четене, че наистина в книжарницата лудвам вече!

A Tribute to Douglas Adams

Три дни след смъртта на Дъглас Адамс, във форума „Binary Freedom“ се появи следното кратичко съобщение:

Towel Day: A Tribute to Douglas Adams
Monday May 14, 2001 06:00am PDT

Douglas Adams will be missed by his fans worldwide. So that all his fans everywhere can pay tribute to this genius, I propose that two weeks after his passing (May 25, 2001) be marked as „Towel Day“. All Douglas Adams fans are encouraged to carry a towel with them for the day, and preferably quote the popular books and television series constantly..

So long Douglas, and thanks for all the fish!

– D Clyde Williamson, 2001-05-14

Днес е 25-ти май, Денят на Хавлията, а аз си забравих по най-глупав начин хавлията у дома. Така е…когато растат зъби забравяш какво ли не. Което е много тъжно, защото според „Пътеводителя на галактическия стопаджия“ наличието на хавлия е изключително ценно в психологическо отношение. „Кой знае защо, ако един страг (страг = нестопаджия) открие, че стопаджията носи хавлията със себе си, автоматично стига до заключението, че си има и четка за зъби, кърпа за лице, сапун, кутия с бисквити, манерка, компас, карта, кълбо, капан, спрей против комари, екипировка за дъждовно време, космическо облекло и т.н., и т.н… При това страгът е готов с удоволствие да заеме на стопаджията кое да е от всички тези, а и дузина други неща, които стопаджията случайно може да е „загубил“. Ето как разсъждава страгът: онзи, който е способен да преброди надлъж и нашир галактиката, и то на стоп, да изнемогва, да мизерствува, да се сблъсква с невероятни трудности, да ги преодолява и все още да знае къде му е хавлията, е явно човек, с когото си длъжен да се съобразяваш.“

Coffee